1 D epois disso abriu Jó a sua boca, e amaldiçoou o seu dia.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 E Jó falou, dizendo:

Йов проговори:

3 P ereça o dia em que nasci, e a noite que se disse: Foi concebido um homem!

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 C onverta-se aquele dia em trevas; e Deus, lá de cima, não tenha cuidado dele, nem resplandeça sobre ele a luz.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 R eclamem-no para si as trevas e a sombra da morte; habitem sobre ele nuvens; espante-o tudo o que escurece o dia.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 Q uanto

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 A h! que estéril seja aquela noite, e nela não entre voz de regozijo.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 A maldiçoem-na aqueles que amaldiçoam os dias, que são peritos em suscitar o leviatã.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 A s estrelas da alva se lhe escureçam; espere ela em vão a luz, e não veja as pálpebras da manhã;

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 p orquanto não fechou as portas do ventre de minha mãe, nem escondeu dos meus olhos a aflição.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 P or que não morri ao nascer? por que não expirei ao vir ã luz?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 P or que me receberam os joelhos? e por que os seios, para que eu mamasse?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 P ois agora eu estaria deitado e quieto; teria dormido e estaria em repouso,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 c om os reis e conselheiros da terra, que reedificavam ruínas para si,

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 o u com os príncipes que tinham ouro, que enchiam as suas casas de prata;

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 o u, como aborto oculto, eu não teria existido, como as crianças que nunca viram a luz.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 A li os ímpios cessam de perturbar; e ali repousam os cansados.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 A li os presos descansam juntos, e não ouvem a voz do exator.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 O pequeno e o grande ali estão e o servo está livre de seu senhor.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 P or que se concede luz ao aflito, e vida aos amargurados de alma;

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 q ue anelam pela morte sem que ela venha, e cavam em procura dela mais do que de tesouros escondidos;

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 q ue muito se regozijam e exultam, quando acham a sepultura?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 S im, por que se concede luz ao homem cujo caminho está escondido, e a quem Deus cercou de todos os lados?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 P ois em lugar de meu pão vem o meu suspiro, e os meus gemidos se derramam como água.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 P orque aquilo que temo me sobrevém, e o que receio me acontece.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 N ão tenho repouso, nem sossego, nem descanso; mas vem a perturbação.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.