1 S alva-nos, Senhor, pois não existe mais o piedoso; os fiéis desapareceram dentre os filhos dos homens.

(По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове.

2 C ada um fala com falsidade ao seu próximo; falam com lábios lisonjeiros e coração dobre.

Всеки говори лъжа на ближния си; с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 C orte o Senhor todos os lábios lisonjeiros e a língua que fala soberbamente,

Господ ще изтреби всички ласкателни устни, език, който говори големи неща.

4 o s que dizem: Com a nossa língua prevaleceremos; os nossos lábios a nós nos pertecem; quem sobre nós é senhor?

На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 P or causa da opressão dos pobres, e do gemido dos necessitados, levantar-me-ei agora, diz o Senhor; porei em segurança quem por ela suspira.

Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се сега ще стана, казва Господ; ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

6 A s palavras do Senhor são palavras puras, como prata refinada numa fornalha de barro, purificada sete vezes.

Господните думи са чисти думи - като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

7 G uarda-nos, ó Senhor; desta geração defende-nos para sempre.

Ти, Господи, ще ги закриляш, ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 O s ímpios andam por toda parte, quando a vileza se exalta entre os filhos dos homens.

при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове.