1 S e voltares, ó Israel, diz o Senhor, se voltares para mim e tirares as tuas abominações de diante de mim, e não andares mais vagueando;

Ако се върнеш, Израелю, казва Господ, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен,

2 e se jurares: Como vive o Senhor, na verdade, na justiça e na retidão; então nele se bendirão as nações, e nele se gloriarão.

и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

3 P orque assim diz o Senhor aos homens de Judá e a Jerusalém: Lavrai o vosso terreno alqueivado, e não semeeis entre espinhos.

Защото така казва Господ на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

4 C ircuncidai-vos ao Senhor, e tirai os prepúcios do vosso coração, ó homens de Judá e habitadores de Jerusalém, para que a minha indignação não venha a sair como fogo, e arda de modo que ninguém o possa apagar, por causa da maldade das vossas obras.

Обрежете се на Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. Пророчество за падението на Юдея

5 A nunciai em Judá, e publicai em Jerusalém; e dizei: Tocai a trombeta na terra; gritai em alta voz, dizendo: Ajuntai-vos, e entremos nas cidades fortificadas.

Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

6 A rvorai um estandarte no caminho para Sião; buscai refúgio, não demoreis; porque eu trago do norte um mal, sim, uma grande destruição.

Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

7 S ubiu um leão da sua ramada, um destruidor de nações; ele já partiu, saiu do seu lugar para fazer da tua terra uma desolação, a fim de que as tuas cidades sejam assoladas, e ninguém habite nelas.

Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.

8 P or isso cingi-vos de saco, lamentai, e uivai, porque o ardor da ira do Senhor não se desviou de nós.

Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

9 N aquele dia, diz o Senhor, desfalecerá o coração do rei e o coração dos príncipes; os sacerdotes pasmarão, e os profetas se maravilharão.

В онзи ден, казва Господ, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.

10 E ntão disse eu: Ah, Senhor Deus! verdadeiramente trouxeste grande ilusão a este povo e a Jerusalém, dizendo: Tereis paz; entretanto a espada penetra-lhe até a alma.

Тогава казах: О, Господи Йехова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.

11 N aquele tempo se dirá a este povo e a Jerusalém: Um vento abrasador, vindo dos altos escalvados no deserto, aproxima-se da filha do meu povo, não para cirandar, nem para alimpar,

В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми - не за да отвее, нито да очисти.

12 m as um vento forte demais para isto virá da minha parte; agora também pronunciarei eu juízos contra eles.

Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

13 E is que vem subindo como nuvens, como o redemoinho são os seus carros; os seus cavalos são mais ligeiros do que as águias. Ai de nós! pois estamos arruinados!

Ето, като облак ще се издигне и колесниците му - като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

14 L ava o teu coração da maldade, ó Jerusalém, para que sejas salva; até quando permanecerão em ti os teus maus pensamentos?

Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

15 P orque uma voz anuncia desde Dã, e proclama a calamidade desde o monte de Efraim.

Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:

16 A nunciai isto

Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове.

17 C omo guardas de campo estão contra ela ao redor; porquanto ela se rebelou contra mim, diz o Senhor.

Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18 O teu caminho e as tuas obras te trouxeram essas coisas; essa e a tua iniquidade, e amargosa é, chegando até o coração.

Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина - горчиво е, наистина - стигна до сърцето ти.

19 A h, entranhas minhas, entranhas minhas! Eu me torço em dores! Paredes do meu coração! O meu coração se aflige em mim. Não posso calar; porque tu, ó minha alma, ouviste o som da trombeta e o alarido da guerra.

Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.

20 D estruição sobre destruição se apregoa; porque já toda a terra está assolada; de repente são destruídas as minhas tendas, e as minhas cortinas num momento.

Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми - в един миг.

21 A té quando verei o estandarte, e ouvirei a voz da trombeta?

Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

22 D everas o meu povo é insensato, já me não conhece; são filhos obtusos, e não entendidos; são sábios para fazerem o mal, mas não sabem fazer o bem.

Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

23 O bservei a terra, e eis que era sem forma e vazia; também os céus, e não tinham a sua luz.

Погледнах към земята и, ето - тя беше пуста и празна; към небето - и нямаше светлината му.

24 O bservei os montes, e eis que estavam tremendo; e todos os outeiros estremeciam.

Погледнах към планините и, ето - трепереха, и всички хълмове се тресяха.

25 O bservei e eis que não havia homem algum, e todas as aves do céu tinham fugido.

Погледнах и, ето - нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали.

26 V i também que a terra fértil era um deserto, e todas as suas cidades estavam derrubadas diante do Senhor, diante do furor da sua ira.

Погледнах и, ето - плодородната страна беше пуста и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

27 P ois assim diz o Senhor: Toda a terra ficará assolada; de todo, porém, não a consumirei.

Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса.

28 P or isso lamentará a terra, e os céus em cima se enegrecerão; porquanto assim o disse eu, assim o propus, e não me arrependi, nem me desviarei disso.

Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.

29 A o clamor dos cavaleiros e dos flecheiros fogem todas as cidades; entram pelas matas, e trepam pelos penhascos; todas as cidades ficam desamparadas, e já ninguém habita nelas.

От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

30 A gora, pois, ó assolada, que farás? Embora te vistas de escarlate, e te adornes com enfeites de ouro, embora te pintes em volta dos olhos com antimônio, debalde te farias bela; os teus amantes te desprezam, e procuram tirar-te a vida.

А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

31 P ois ouvi uma voz, como a de mulher que está de parto, a angústia como a de quem dá ã luz o seu primeiro filho; a voz da filha de Sião, ofegante, que estende as mãos, dizendo: Ai de mim agora! porque a minha alma desfalece por causa dos assassinos.

Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.