1 O uvi isto, vós todos os povos; inclinai os ouvidos, todos os habitantes do mundo,

(По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

2 q uer humildes quer grandes, tanto ricos como pobres.

и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

3 A minha boca falará a sabedoria, e a meditação do meu coração será de entendimento.

Устата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

4 I nclinarei os meus ouvidos a uma parábola; decifrarei o meu enigma ao som da harpa.

ще наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

5 P or que temeria eu nos dias da adversidade, ao cercar-me a iniqüidade dos meus perseguidores,

Защо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 d os que confiam nos seus bens e se gloriam na multidão das suas riquezas?

От онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

7 N enhum deles de modo algum pode remir a seu irmão, nem por ele dar um resgate a Deus,

нито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

8 ( pois a redenção da sua vida é caríssima, de sorte que os seus recursos não dariam;)

(Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

9 p ara que continuasse a viver para sempre, e não visse a cova.

за да живее вечно и да не види изтление.

10 S im, ele verá que até os sábios morrem, que perecem igualmente o néscio e o estúpido, e deixam a outros os seus bens.

Защото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

11 O pensamento íntimo deles é que as suas casas são perpétuas e as suas habitações de geração em geração; dão

Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

12 M as o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.

Но човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

13 E ste é o destino dos que confiam em si mesmos; o fim dos que se satisfazem com as suas próprias palavras.

Това е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

14 C omo ovelhas são arrebanhados ao Seol; a morte os pastoreia; ao romper do dia os retos terão domínio sobre eles; e a sua formosura se consumirá no Seol, que lhes será por habitação.

Определени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

15 M as Deus remirá a minha alma do poder do Seol, pois me receberá.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

16 N ão temas quando alguém se enriquece, quando a glória da sua casa aumenta.

Не бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

17 P ois, quando morrer, nada levará consigo; a sua glória não descerá após ele.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

18 A inda que ele, enquanto vivo, se considera feliz e os homens o louvam quando faz o bem a si mesmo,

Ако и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

19 e le irá ter com a geração de seus pais; eles nunca mais verão a luz

пак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

20 M as o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.

Човек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.