1 Ó Deus, nós ouvimos com os nossos ouvidos, nossos pais nos têm contado os feitos que realizaste em seus dias, nos tempos da antigüidade.

(По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T u expeliste as nações com a tua mão, mas a eles plantaste; afligiste os povos, mas a eles estendes-te largamente.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P ois não foi pela sua espada que conquistaram a terra, nem foi o seu braço que os salvou, mas a tua destra e o teu braço, e a luz do teu rosto, porquanto te agradaste deles.

Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T u és o meu Rei, ó Deus; ordena livramento para Jacó.

Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 P or ti derrubamos os nossos adversários; pelo teu nome pisamos os que se levantam contra nós.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 P ois não confio no meu arco, nem a minha espada me pode salvar.

Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 M as tu nos salvaste dos nossos adversários, e confundiste os que nos odeiam.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 E m Deus é que nos temos gloriado o dia todo, e sempre louvaremos o teu nome.

С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 M as agora nos rejeitaste e nos humilhaste, e não sais com os nossos exércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 F izeste-nos voltar as costas ao inimigo e aqueles que nos odeiam nos despojam ã vontade.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 E ntregaste-nos como ovelhas para alimento, e nos espalhaste entre as nações.

Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 V endeste por nada o teu povo, e não lucraste com o seu preço.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 P useste-nos por opróbrio aos nossos vizinhos, por escárnio e zombaria

Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 P useste-nos por provérbio entre as nações, por ludíbrio entre os povos.

Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 A minha ignomínia está sempre diante de mim, e a vergonha do meu rosto me cobre,

Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16

поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 T udo isto nos sobreveio; todavia não nos esquecemos de ti, nem nos houvemos falsamente contra o teu pacto.

Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O nosso coração não voltou atrás, nem os nossos passos se desviaram das tuas veredas,

Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 p ara nos teres esmagado onde habitam os chacais, e nos teres coberto de trevas profundas.

макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S e nos tivéssemos esquecido do nome do nosso Deus, e estendido as nossas mãos para um deus estranho,

Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 p orventura Deus não haveria de esquadrinhar isso? pois ele conhece os segredos do coração.

то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 M as por amor de ti somos entregues ã morte o dia todo; somos considerados como ovelhas para o matadouro.

Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 D esperta! por que dormes, Senhor? Acorda! não nos rejeites para sempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 P or que escondes o teu rosto, e te esqueces da nossa tribulação e da nossa angústia?

Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P ois a nossa alma está abatida até o pó; o nosso corpo pegado ao chão.

Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 L evanta-te em nosso auxílio, e resgata-nos por tua benignidade.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.