1 E ntão Jó respondeu:

Тогава Йов отговори:

2 A té quando afligireis a minha alma, e me atormentareis com palavras?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 J á dez vezes me haveis humilhado; não vos envergonhais de me maltratardes?

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 E mbora haja eu, na verdade, errado, comigo fica o meu erro.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 S e deveras vos quereis engrandecer contra mim, e me incriminar pelo meu opróbrio,

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 s abei então que Deus é o que transtornou a minha causa, e com a sua rede me cercou.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 E is que clamo: Violência! mas não sou ouvido; grito: Socorro! mas não há justiça.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 c om muros fechou ele o meu caminho, de modo que não posso passar; e pôs trevas nas minhas veredas.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 D a minha honra me despojou, e tirou-me da cabeça a coroa.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 Q uebrou-me de todos os lados, e eu me vou; arrancou a minha esperança, como a, uma árvore.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 A cende contra mim a sua ira, e me considera como um de seus adversários.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 J untas as suas tropas avançam, levantam contra mim o seu caminho, e se acampam ao redor da minha tenda.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 E le pôs longe de mim os meus irmãos, e os que me conhecem tornaram-se estranhos para mim.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 O s meus parentes se afastam, e os meus conhecidos se esquecem de, mim.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 O s meus domésticos e as minhas servas me têm por estranho; vim a ser um estrangeiro aos seus olhos.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 C hamo ao meu criado, e ele não me responde; tenho que suplicar-lhe com a minha boca.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 O meu hÁlito é intolerável ã minha mulher; sou repugnante aos filhos de minhã mae.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 A té os pequeninos me desprezam; quando me levanto, falam contra mim.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 T odos os meus amigos íntimos me abominam, e até os que eu amava se tornaram contra mim.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 O s meus ossos se apegam ã minha pele e ã minha carne, e só escapei com a pele dos meus dentes.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 C ompadecei-vos de mim, amigos meus; compadecei-vos de mim; pois a mão de Deus me tocou.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 P or que me perseguis assim como Deus, e da minha carne não vos fartais?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 O xalá que as minhas palavras fossem escritas! Oxalá que fossem gravadas num livro!

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 Q ue, com pena de ferro, e com chumbo, fossem para sempre esculpidas na rocha!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 P ois eu sei que o meu Redentor vive, e que por fim se levantará sobre a terra.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 E depois de consumida esta minha pele, então fora da minha carne verei a Deus;

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 v ê-lo-ei ao meu lado, e os meus olhos o contemplarão, e não mais como adversário. O meu coração desfalece dentro de mim!

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 S e disserdes: Como o havemos de perseguir! e que a causa deste mal se acha em mim,

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 t emei vós a espada; porque o furor traz os castigos da espada, para saberdes que há um juízo.

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.