1 Т огда Иов ответил:
Тогава Йов отговори:
2 – Долго еще вам мучить меня и своими словами меня терзать?
Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?
3 В от уже десять раз вы меня стыдили. Вам не стыдно меня оскорблять?
Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.
4 Е сли я и впрямь согрешил, при мне мой грех и останется.
Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.
5 А если хотите передо мною кичиться, позором моим меня упрекать,
Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,
6 т о знайте: Бог причинил мне зло и сеть Свою на меня набросил.
знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.
7 Я кричу: «Обида!», – но нет ответа; я зову на помощь, но нет суда.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.
8 О н мой путь заградил – не пройти; Он покрыл мои тропы мглой.
Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.
9 О н совлек с меня мою славу, и с головы моей снял венец.
Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.
10 О н крушит меня со всех сторон – я ухожу. Он исторг надежду мою, как дерево.
Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.
11 В оспылал на меня гнев Его. Он считает меня врагом.
Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.
12 П одступают вместе Его полки, вал осадный против меня возводят, стан разбивают вокруг моего шатра.
Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.
13 О н удалил моих братьев от меня; и близкие люди стали чужими.
Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.
14 О твернулись сородичи от меня, и друзья обо мне забыли.
Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.
15 Г ости мои и мои служанки считают меня чужаком, глядят на меня, как на постороннего.
Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.
16 Я зову слугу, а ответа нет; устами своими я умолять его должен.
Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.
17 О противело моей жене мое дыхание, я стал отвратителен моим братьям.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;
18 Д аже малые дети меня презирают; поднимаюсь – они надо мной смеются.
и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.
19 Б лизкие друзья гнушаются меня; те, кого я любил, обратились против меня.
Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.
20 О т меня остались лишь кожа да кости, я остался лишь с кожей возле зубов.
Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.
21 С жальтесь, сжальтесь, друзья мои, надо мной, ведь меня поразила рука Божья.
Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 З ачем вы преследуете меня, как Бог, и не можете плотью моей насытиться? Искупитель защитит Иова
Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?
23 О если бы записаны были мои слова, были бы в свитке начертаны,
О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!
24 в ыбиты железным резцом по свинцу, врезаны в камень навеки!
Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!
25 Н о я знаю: Искупитель мой жив, и в конце Он встанет над землей; и когда моя кожа с меня спадет,
Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;
26 я все же во плоти моей увижу Бога;
и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,
27 я сам увижу Его, и не буду Ему чужым, своими глазами увижу Его. Как томится в груди моей сердце!
Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.
28 Е сли скажете: «Как нам его преследовать, раз корень зла находится в нем?» –
Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 т о бойтесь меча, ведь гнев карает мечом, чтобы вы познали, что есть суд.
Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.