Иов 19 ~ Йов 19

picture

1 Т огда Иов ответил:

Тогава Йов отговори:

2 Долго еще вам мучить меня и своими словами меня терзать?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 В от уже десять раз вы меня стыдили. Вам не стыдно меня оскорблять?

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 Е сли я и впрямь согрешил, при мне мой грех и останется.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 А если хотите передо мною кичиться, позором моим меня упрекать,

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 т о знайте: Бог причинил мне зло и сеть Свою на меня набросил.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 Я кричу: «Обида!», – но нет ответа; я зову на помощь, но нет суда.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 О н мой путь заградил – не пройти; Он покрыл мои тропы мглой.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 О н совлек с меня мою славу, и с головы моей снял венец.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 О н крушит меня со всех сторон – я ухожу. Он исторг надежду мою, как дерево.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 В оспылал на меня гнев Его. Он считает меня врагом.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 П одступают вместе Его полки, вал осадный против меня возводят, стан разбивают вокруг моего шатра.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 О н удалил моих братьев от меня; и близкие люди стали чужими.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 О твернулись сородичи от меня, и друзья обо мне забыли.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 Г ости мои и мои служанки считают меня чужаком, глядят на меня, как на постороннего.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 Я зову слугу, а ответа нет; устами своими я умолять его должен.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 О противело моей жене мое дыхание, я стал отвратителен моим братьям.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 Д аже малые дети меня презирают; поднимаюсь – они надо мной смеются.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 Б лизкие друзья гнушаются меня; те, кого я любил, обратились против меня.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 О т меня остались лишь кожа да кости, я остался лишь с кожей возле зубов.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 С жальтесь, сжальтесь, друзья мои, надо мной, ведь меня поразила рука Божья.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 З ачем вы преследуете меня, как Бог, и не можете плотью моей насытиться? Искупитель защитит Иова

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 О если бы записаны были мои слова, были бы в свитке начертаны,

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 в ыбиты железным резцом по свинцу, врезаны в камень навеки!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 Н о я знаю: Искупитель мой жив, и в конце Он встанет над землей; и когда моя кожа с меня спадет,

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 я все же во плоти моей увижу Бога;

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 я сам увижу Его, и не буду Ему чужым, своими глазами увижу Его. Как томится в груди моей сердце!

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 Е сли скажете: «Как нам его преследовать, раз корень зла находится в нем?» –

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 т о бойтесь меча, ведь гнев карает мечом, чтобы вы познали, что есть суд.

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.