1 Ч еловек, рожденный от женщины, скуден днями, но скорбью сыт.

Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 О н, как цветок, прорастает и вянет. Ускользает, как тень, не задерживается.

Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 И на нем задержал Ты взгляд? И его Ты на суд ведешь?

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 К то выведет чистое из нечистого? Никто!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Е сли дни его установлены, и число его месяцев Ты сосчитал, и поставил рубеж, который он не преступит,

Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 т о отведи от него Свой взгляд, оставь его в покое, пусть он, как батрак, порадуется своим дням. Иов жалуется, что Бог разрушает его надежду жить

отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 В едь и для дерева есть надежда: если срубят его, оно оживет и снова пустит побеги.

Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 П усть корни его одряхлели в земле, и пень омертвел в пыли,

даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 ч уть почует воду – расцветет, пустит ветви, как молодое растение.

понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 А человек умрет и исчезнет, испустит дух, и где он?

Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 К ак исчезает вода из озера, как иссякает река и сохнет,

Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 т ак и смертный ляжет и не поднимется; пока не исчезнут небеса – не проснется и от сна своего не встанет.

така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 О если бы Ты укрыл меня в мире мертвых, спрятал меня, пока не пройдет Твой гнев! О если бы Ты установил мне срок, а потом вспомнил бы обо мне!

О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 К огда человек умрет, будет ли он жить вновь? Все дни моей службы я бы ждал, когда придет мое избавление.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 Т ы бы позвал, и я бы ответил; творение Твоих рук растрогало бы Тебя.

Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 Т огда Ты считал бы мои шаги, но греха моего не выискивал бы;

А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 н акрепко запечатана была бы моя вина, Ты сокрыл бы мои проступки.

Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 Н о как гора рушится и дробится, и как скала сходит со своего места,

Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 к ак вода подтачивает камни, и потоки смывают почву, так и Ты губишь надежды смертного.

както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Т ы теснишь его до конца, и он уходит; Ты искажаешь его лицо и отсылаешь его.

Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 В чести ли дети его, он не знает; обижают ли их, не видит.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 О н лишь чувствует: тело его болит и плачет лишь о себе.

знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.