1 М ожешь ли вытащить удочкой Левиафана и связать веревкой его язык?

Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица или да притиснеш езика му с въже?

2 П роденешь ли канат ему в нос и пронзишь ли челюсть его крюком?

Можеш ли сложи оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука?

3 С танет ли он тебя умолять и кротко с тобой говорить?

Ще отправи ли той към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 З аключит ли он с тобой договор, что пойдет в услужение к тебе навек?

Ще сключи ли договор с тебе, за да го вземеш за вечен слуга?

5 С танешь ли с ним, как с птичкой, играть, привяжешь ли на забаву служанкам?

Можеш ли игра с него, както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

6 С танут ли рыбаки о нем торговаться, купцы – его тушу делить?

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 П ронзишь ли ты кожу его копьем, и рыбацкой острогой – голову?

Можеш ли прониза кожата му със сулици или главата му - с рибарски копия?

8 Т ронь его раз – и больше не станешь; никогда не забудешь ту битву!

Сложи ръката си на него; спомни си боя и не прави вече това.

9 П уста надежда его поймать, от одного его вида падешь.

Ето, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 Н ет таких смельчаков, кто бы потревожил его; кто же тогда способен предстать передо Мной?

Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 К то Мне что-либо дал, что Я остался ему должен? Все, что под небесами, – Мое.

Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя? Всичко, което има под цялото небе, е Мое.

12 Н е умолчу о членах его, о силе его и о дивной стати.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.

13 К то снимет с него верхнюю одежду? Кто пронзит его двойную броню?

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

14 К то распахнет врата его пасти, что зубами ужасными окружена?

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.

15 Н а спине у него – щитов ряды, скрепленные намертво, как печатью.

Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани;

16 К аждый из них так подогнан к другому, что не пройдет меж ними воздух.

едната се допира до другата, така че дори въздух не може да влезе между тях;

17 Н акрепко сбиты они друг с другом, примкнули друг к другу, и не расторгнуть их.

прилепени са една за друга, държат се помежду си така, че не могат да се отделят.

18 К огда он чихает – блистает свет, его глаза, как лучи зари.

Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.

19 П ышет из его пасти огонь и разлетаются искры.

От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.

20 И з его ноздрей валит дым, как из котла, что клокочет над пламенем тростника.

От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 Р аздувает угли его дыхание, и из пасти его пышет пламя.

Дишането му запалва въглища и пламъкът излиза от устата му.

22 В его шее обитает сила, ужас бежит перед ним.

На врата му обитава сила и всички заплашени скачат пред него.

23 К репко спаяна его плоть, словно литая, не поколеблется.

Пластовете на плътта му са слепени, твърди са на него, не могат се поклати.

24 С ердце его твердо, как камень, твердо, как нижний мельничный жернов.

Сърцето му е кораво като камък, даже твърдо като долния воденичен камък.

25 К огда он встает, содрогаются сильные; они от ужаса обезумели.

Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват.

26 М еч, что коснется его, не преуспеет; не возьмут его ни копье, ни дротик, ни пика.

Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи - нито копие, нито сулица, нито остра стрела.

27 Ж елезо с соломою он равняет, а бронзу – с трухлявым деревом.

Той смята желязото за плява, медта - за гнило дърво.

28 Н е обратят его в бегство стрелы, камни пращников для него, как мякина.

Стрелите не могат го накара да бяга; камъните на прашката са за него като слама;

29 К ак солома ему булава, он над свистом копья смеется.

сопите се смятат за слама; той се присмива на махането на копието.

30 Ч ешуя на его брюхе подобна острым черепкам, он на грязь налегает, как молотильная доска.

Като остри камъни има по долните му части; простира като белези от диканя върху тинята;

31 К ипятит он пучину, как котел, заставляет море бурлить, как кипящая мазь.

прави бездната да ври като котел; прави морето като варилница за миро.

32 З а ним остается светящийся след, бездна кажется пеной белой.

Оставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 Н ет ему равного на земле – он сотворен бесстрашным,

На земята няма подобен на него, създаден да няма страх.

34 Н а все надменное свысока он смотрит – он царит над всем горделивым.

Той изглежда всяко високо нещо; цар е над всички горделиви зверове.