1 И з глубин взываю я к Тебе, Господи.

(По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 В ладыка, услышь мой голос, будь внимателен к моим молениям.

Господи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

3 Е сли бы Ты, Господи, вел счет беззакониям, о Владыка, кто бы устоял?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

4 Н о у Тебя есть прощение; пусть боятся Тебя.

При Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

5 Н а Господа я надеюсь, надеется душа моя, и на слово Его уповаю.

Чакам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

6 Д уша моя ждет Владыку более, чем охранники – утра, да, более, чем охранники – утра.

Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

7 Д а уповает Израиль на Господа, потому что у Господа – милость и великое избавление – у Него.

Нека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

8 О н избавит Израиль от всех его беззаконий.

и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.