1 С лово Господне, которое было к Иоилю, сыну Петуила: Нашествие саранчи

Господнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

2 С лушайте, старцы, внимайте, все жители этой страны! Случалось ли что-либо, подобное этому, в ваши дни или в дни ваших отцов?

Слушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

3 Р асскажите об этом вашим детям, они же пусть перескажут это своим, а их дети пусть передадут следующему поколению.

Разкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

4 Т о, что осталось от подбирающей саранчи, ела грызущая саранча, то, что осталось от грызущей саранчи, ела поедающая саранча, а то, что осталось от поедающей саранчи, доела пожирающая саранча.

Каквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

5 П робудитесь, пьяницы, и плачьте, причитайте, пьющие вино, оплакивайте молодое вино, потому что оно отнято от уст ваших!

Изтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

6 Н а мою землю вступил народ, сильный и бесчисленный. Его зубы – зубы льва, а клыки – как у львицы.

Понеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

7 О н разорил мою виноградную лозу, обломал мой инжир. Обнажил, ободрав его кору, и бросил; белыми стали его ветви.

Опустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

8 П лачьте, как девушка, что облачилась в рубище и оплакивает своего возлюбленного.

Плачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

9 П рекратились хлебные приношения и возлияния в доме Господнем. Скорбят священники, служители Господа.

Хлебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

10 О пустошено поле и плачет земля; уничтожено зерно, засох молодой виноград и увяла маслина.

Запустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

11 С окрушайтесь, земледельцы, о пшенице и ячмене, потому что погиб урожай на полях. Рыдайте, виноградари,

Посрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

12 п отому что засохла виноградная лоза и завял инжир; гранат, пальма и яблоня – все деревья на поле засохли; потому и прекратилось веселье у сынов человеческих.

Лозата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

13 О блекитесь в рубище, священники, и плачьте, рыдайте, служащие перед жертвенником. Придите, служители моего Бога, и проведите ночь в рубищах, потому что хлебные приношения и возлияния прекратились в доме вашего Бога.

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

14 О бъявите священный пост, созовите собрание, пригласите старцев и всех жителей страны в дом Господа, вашего Бога, и взывайте к Господу. День Господень

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

15 О , этот день! Близок день Господень. Придет он подобно разрушению от Всемогущего.

Жалко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

16 Н е на наших ли глазах отнимается пища, а радость и веселье уходят из дома нашего Бога?

Не се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

17 И стлели зерна под глыбами земли, разрушены кладовые, опустели амбары, потому что нет больше зерна.

Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

18 О , как стонет скот! Уныло бродят стада, потому что нет для них пищи; даже отары овец несут наказание.

Как пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

19 Я взываю к Тебе, Господи, потому что огонь спалил степные пастбища, и пламя пожрало все деревья в поле.

Господи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

20 Д аже дикие животные взывают к Тебе, потому что высохли источники воды, и огонь спалил степные пастбища.

Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.