1 С пустя время Давид спросил Господа: – Идти ли мне в какой-нибудь из городов Иудеи? Господь сказал: – Иди. Давид спросил: – Куда мне идти? – В Хеврон, – ответил Он.
След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.
2 Д авид поднялся туда и обе жены его: Ахиноамь из Изрееля и Авигайль, вдова Навала из Кармила.
И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.
3 Е ще Давид привел людей, которые были с ним, каждого вместе со своей семьей, и они поселились в городах Хеврона.
Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.
4 Ж ители Иудеи пришли в Хеврон и помазали там Давида царем над домом Иуды. Когда Давиду сказали, что жители Иавеша Галаадского похоронили Саула,
Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.
5 о н послал к ним вестников сказать: «Благословенны вы у Господа за то, что явили эту милость Саулу, вашему господину, похоронив его.
Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.
6 П усть же Господь явит вам милость и верность, и я также вознагражу вас за то, что вы сделали это.
Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.
7 И так, будьте сильны и доблестны, потому что Саул, ваш господин, мертв, а дом Иуды помазал меня царем над собой». Иш-Бошет становится царем Израиля
И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар. Война между Юдея и Израел
8 Т ем временем Авнер, сын Нира, начальник войска Саула, взял Иш-Бошета, сына Саула, и привел его в Маханаим.
Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,
9 О н сделал его царем над Галаадом, ашуритами и Изреелем, а также над Ефремом, Вениамином и над всем Израилем.
и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израел
10 И ш-Бошету, сыну Саула, было сорок лет, когда он стал царем Израиля, и правил он два года. Но дом Иуды пошел за Давидом.
(Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израел и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.
11 В сего Давид был в Хевроне царем над домом Иуды семь лет и шесть месяцев. Начало войны между домами Давида и Саула
А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
12 А внер, сын Нира, вместе с людьми Иш-Бошета, сына Саула, покинул Маханаим и пошел к Гаваону.
И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
13 И оав, сын Саруи, и люди Давида вышли и встретили их у гаваонского пруда. Те засели на одной стороне пруда, а эти – на другой.
Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите - от другата страна на водоема.
14 А внер сказал Иоаву: – Пусть юноши встанут и сразятся перед нами. – Пусть встанут, – ответил Иоав.
Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.
15 Ю ноши встали, и было отсчитано двенадцать вениамитян за Иш-Бошета, сына Саула, и двенадцать человек за Давида.
И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.
16 К аждый из них схватил своего соперника за голову, вонзил ему в бок свой меч и пал вместе с ним. Вот почему это место в Гаваоне было названо Хелкаф Гаццурим.
Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим, което е в Гаваон.
17 Б итва в тот день была очень жестокой, и Авнер с воинами Израиля был разбит людьми Давида.
В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израелевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 Т ам были и три сына Саруи – Иоав, Авишай и Асаил. Асаил был быстроног, как дикая серна.
И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо като полска сърна.
19 О н погнался за Авнером, не сворачивая ни вправо, ни влево от его следов.
Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.
20 А внер оглянулся назад и спросил: – Это ты, Асаил? – Да, я, – ответил он.
А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21 Т огда Авнер сказал ему: – Поверни вправо или влево; схвати одного из юношей и возьми себе его оружие. Но Асаил, не останавливаясь, гнался за ним.
Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
22 А внер вновь предостерег Асаила: – Прекрати гнаться за мной! Зачем мне убивать тебя? Как тогда я смогу посмотреть в глаза твоему брату Иоаву?
Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?
23 Н о Асаил не прекращал погоню. Тогда Авнер пронзил ему в живот обратным концом своего копья, так, что оно вышло наружу у него через спину. Он упал и умер на месте. Каждый человек останавливался, поравнявшись с местом, где упал и умер Асаил.
Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.
24 Н о Иоав и Авишай преследовали Авнера, и на закате солнца они добрались до холма Амма, близ Гиаха, на дороге к гаваонской пустоши.
А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
25 В ениамитяне сплотились вокруг Авнера, объединились в одну группу и заняли место на вершине холма.
Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
26 А внер закричал Иоаву: – Вечно ли будет разить меч? Разве ты не понимаешь, что конец будет горек? Сколько еще пройдет времени прежде, чем ты прикажешь своим людям прекратить преследовать их братьев?
Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?
27 И оав ответил: – Верно, как и то, что Бог жив, если бы ты не сказал, воины продолжали бы преследовать своих братьев до утра.
А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.
28 И оав затрубил в рог, и все воины остановились. Они больше не преследовали израильтян и не сражались.
И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израел, нито се биеха вече.
29 В сю эту ночь Авнер и его люди шли через иорданскую долину. Они пересекли Иордан, прошли через весь Битрон и пришли в Маханаим.
Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.
30 И оав вернулся после преследования Авнера и собрал всех своих людей. Кроме Асаила недосчитались девятнадцати воинов Давида.
А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
31 С луги же Давида поразили триста шестьдесят человек вениамитян, которые были с Авнером.
Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.
32 О ни взяли Асаила и похоронили его в гробнице его отца в Вифлееме. Иоав же со своими людьми шел всю ночь и на рассвете прибыл в Хеврон.
И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.