От Марка 12 ~ Марко 12

picture

1 И Он стал говорить с ними притчами. – Один человек посадил виноградник, обнес его забором, выкопал яму для давильни и построил сторожевую башню. Он отдал виноградник внаем виноградарям, а сам уехал в чужие края.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 К огда пришло время, он послал слугу к виноградарям, чтобы он забрал у них причитающуюся ему часть урожая.

И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 Н о виноградари схватили слугу, избили и отослали ни с чем.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

4 Т огда хозяин послал к ним другого слугу; но они разбили ему голову и издевались над ним.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

5 Х озяин послал еще одного слугу; его виноградари убили. Он посылал еще многих слуг, но виноградари одних избивали, других убивали.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 В конце концов у хозяина остался только его единственный любимый сын. Он послал его к ним последним. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.

Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

7 Н о виноградари сказали друг другу: «Это наследник. Давайте убьем его, и наследство будет нашим».

А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

8 О ни схватили его, убили и выбросили его из виноградника.

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

9 Ч то же сделает хозяин виноградника? Конечно же, он придет и убьет виноградарей, а виноградник отдаст другим.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Р азве вы не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным.

Не сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

11 Э то совершил Господь, и как это удивительно в глазах наших!»

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 К огда предводители народа поняли, что эту притчу Иисус рассказал о них, они хотели схватить Его, но побоялись народа. Поэтому они оставили Его и ушли. Вопрос об уплате налога (Мат. 22: 15-22; Лк. 20: 20-26)

И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

13 П отом они подослали к Иисусу фарисеев и сторонников Ирода, чтобы те поймали Его на слове.

Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 П одойдя к Иисусу, они сказали: – Учитель! Мы знаем, что Ты Человек честный и не стремишься никому угодить. Ты беспристрастен и истинно учишь пути Бога. Следует ли платить налог кесарю или нет? Платить нам или не платить?

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

15 И исус, зная их лицемерие, сказал: – Что вы Меня испытываете? Принесите Мне посмотреть динарий.

Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 Е му принесли монету, и Он спросил: – Кто на ней изображен и чье на ней имя? – Кесаря, – ответили они.

И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

17 Отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу, – сказал Иисус. Они были поражены Его ответом. Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых (Мат. 22: 23-33; Лк. 20: 27-40)

Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

18 К Иисусу подошли саддукеи, которые утверждают, что нет воскресения. Они спросили Его:

След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

19 Учитель! Моисей написал, что если женатый мужчина умрет, не оставив детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить сына своему брату.

Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

20 Б ыло семеро братьев. Первый женился и умер, не оставив потомства.

Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

21 Н а вдове женился его брат и тоже умер, не оставив потомства. То же самое произошло и с третьим.

Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

22 Н икто из семерых не оставил после себя сына. После всех умерла и женщина.

И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

23 Ч ьей женой будет эта женщина после воскресения? Ведь все семеро были женаты на ней.

При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

24 И исус ответил им: – Не потому ли вы заблуждаетесь, что не знаете ни Писаний, ни Божьей силы?

Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

25 В оскресшие из мертвых не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А о том, что мертвые воскресают, разве вы не читали в книге Моисея, в том месте, где говорится о кусте, как Бог сказал Моисею: «Я – Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова.»?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 О н Бог не мертвых, а живых. Вы глубоко заблуждаетесь. Самая главная заповедь (Мат. 22: 34-40; Лк. 10: 25-28)

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

28 О дин из учителей Закона, слушая этот спор, заметил, как хорошо ответил Иисус, и спросил у Него: – Какая из заповедей самая важная?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

29 И исус ответил: – Самая важная заповедь – это: «Слушай, Израиль! Господь наш Бог – единый Господь.

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

30 Л юби Господа, Бога твоего, всем сердцем твоим, и всей душой твоей, всем разумом твоим, и всеми силами твоими».

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

31 В торая заповедь: «Люби ближнего твоего, как самого себя». Нет заповедей важнее этих двух.

А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

32 У читель Закона сказал: – Хорошо сказано, Учитель. Ты прав, говоря, что Бог один, и нет другого Бога, кроме Него.

И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 Л юбить Его всем сердцем, всем разумом, всеми силами и любить ближнего, как самого себя – это важнее, чем все всесожжения и жертвы.

и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

34 И исус, видя, как разумно ответил учитель Закона, сказал ему: – Недалеко ты от Божьего Царства. С тех пор никто больше не осмеливался задавать Иисусу вопросы. Кем является Мессия? (Мат. 22: 41-46; Лк. 20: 41-44)

Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

35 П родолжая учить в храме, Иисус сказал: – Почему учители Закона говорят, что Мессия – Сын Давида?

И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

36 В едь сам Давид сказал, вдохновляемый Святым Духом: «Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим».

Сам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

37 Е сли сам Давид называет Его Господом, то как Он может быть его Сыном? Большая толпа слушала Иисуса с радостью. Иисус предостерегает от лицемерия (Мат. 23: 1-7; Лк. 11: 43-46; 20: 45-47)

Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 А Он учил: – Остерегайтесь учителей Закона. Они любят наряжаться в длинные одежды и любят, когда их приветствуют в людных площадях.

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

39 О ни сидят на самых почетных местах в синагогах и на званых обедах.

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 О ни разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждет очень суровое наказание. Бедная вдова отдает все, что имеет (Лк. 21: 1-4)

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

41 С ев напротив сокровищницы храма, Иисус смотрел, как люди кладут в нее деньги. Многие богачи бросали помногу.

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 Н о вот подошла бедная вдова и бросила всего две мелкие монеты.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

43 И исус подозвал учеников и сказал им: – Говорю вам истину, эта бедная вдова положила больше всех, кто клал в сокровищницу,

И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

44 п отому что все давали от своего избытка, а она от своей нищеты положила все, что у нее было на жизнь.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.