1 A nd he began to speak unto them by parables. A certain man planted a vineyard, and set an hedge about it, and digged a place for the winefat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 A nd at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.

И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 A nd they caught him, and beat him, and sent him away empty.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

4 A nd again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded him in the head, and sent him away shamefully handled.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

5 A nd again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 H aving yet therefore one son, his wellbeloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.

Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

7 B ut those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

8 A nd they took him, and killed him, and cast him out of the vineyard.

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

9 W hat shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

10 A nd have ye not read this scripture; The stone which the builders rejected is become the head of the corner:

Не сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

11 t his was the Lord’s doing, and it is marvellous in our eyes?

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 A nd they sought to lay hold on him, but feared the people: for they knew that he had spoken the parable against them: and they left him, and went their way.

И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

13 A nd they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, to catch him in his words.

Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 A nd when they were come, they say unto him, Master, we know that thou art true, and carest for no man: for thou regardest not the person of men, but teachest the way of God in truth: Is it lawful to give tribute to Cæsar, or not?

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

15 S hall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why tempt ye me? bring me a penny, that I may see it.

Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 A nd they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Cæsar’s.

И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

17 A nd Jesus answering said unto them, Render to Cæsar the things that are Cæsar’s, and to God the things that are God’s. And they marvelled at him.

Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

18 T hen come unto him the Sadducees, which say there is no resurrection; and they asked him, saying,

След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

19 M aster, Moses wrote unto us, If a man’s brother die, and leave his wife behind him, and leave no children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

20 N ow there were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed.

Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

21 A nd the second took her, and died, neither left he any seed: and the third likewise.

Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

22 A nd the seven had her, and left no seed: last of all the woman died also.

И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

23 I n the resurrection therefore, when they shall rise, whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.

При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

24 A nd Jesus answering said unto them, Do ye not therefore err, because ye know not the scriptures, neither the power of God?

Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

25 F or when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as the angels which are in heaven.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 A nd as touching the dead, that they rise: have ye not read in the book of Moses, how in the bush God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of the dead, but the God of the living: ye therefore do greatly err.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

28 A nd one of the scribes came, and having heard them reasoning together, and perceiving that he had answered them well, asked him, Which is the first commandment of all?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

29 A nd Jesus answered him, The first of all the commandments is, Hear, O Israel; The Lord our God is one Lord:

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

30 a nd thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength: this is the first commandment.

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

31 A nd the second is like, namely this, Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is none other commandment greater than these.

А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

32 A nd the scribe said unto him, Well, Master, thou hast said the truth: for there is one God; and there is none other but he:

И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 a nd to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbour as himself, is more than all whole burnt offerings and sacrifices.

и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

34 A nd when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.

Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

35 A nd Jesus answered and said, while he taught in the temple, How say the scribes that Christ is the Son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

36 F or David himself said by the Holy Ghost, The Lord said to my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool.

Сам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

37 D avid therefore himself calleth him Lord; and whence is he then his son? And the common people heard him gladly.

Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 A nd he said unto them in his doctrine, Beware of the scribes, which love to go in long clothing, and love salutations in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

39 a nd the chief seats in the synagogues, and the uppermost rooms at feasts:

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 w hich devour widows’ houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater damnation.

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

41 A nd Jesus sat over against the treasury, and beheld how the people cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 A nd there came a certain poor widow, and she threw in two mites, which make a farthing.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

43 A nd he called unto him his disciples, and saith unto them, Verily I say unto you, That this poor widow hath cast more in, than all they which have cast into the treasury:

И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

44 f or all they did cast in of their abundance; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.