1 W hy, seeing times are not hidden from the Almighty, do they that know him not see his days?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

2 S ome remove the landmarks; they violently take away flocks, and feed thereof.

Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

3 T hey drive away the ass of the fatherless, they take the widow’s ox for a pledge.

откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

4 T hey turn the needy out of the way: the poor of the earth hide themselves together.

изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 B ehold, as wild asses in the desert, go they forth to their work; rising betimes for a prey: the wilderness yieldeth food for them and for their children.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

6 T hey reap every one his corn in the field: and they gather the vintage of the wicked.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

7 T hey cause the naked to lodge without clothing, that they have no covering in the cold.

цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

8 T hey are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for want of a shelter.

измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 T hey pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor.

Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

10 T hey cause him to go naked without clothing, and they take away the sheaf from the hungry;

Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

11 w hich make oil within their walls, and tread their winepresses, and suffer thirst.

изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 M en groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out: yet God layeth not folly to them.

Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

13 T hey are of those that rebel against the light; they know not the ways thereof, nor abide in the paths thereof.

Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

14 T he murderer rising with the light killeth the poor and needy, and in the night is as a thief.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

15 T he eye also of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me: and disguiseth his face.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

16 I n the dark they dig through houses, which they had marked for themselves in the daytime: they know not the light.

В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

17 F or the morning is to them even as the shadow of death: if one know them, they are in the terrors of the shadow of death.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 H e is swift as the waters; their portion is cursed in the earth: he beholdeth not the way of the vineyards.

Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 D rought and heat consume the snow waters: so doth the grave those which have sinned.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

20 T he womb shall forget him; the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered; and wickedness shall be broken as a tree.

Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

21 H e evil entreateth the barren that beareth not: and doeth not good to the widow.

Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

22 H e draweth also the mighty with his power: he riseth up, and no man is sure of life.

Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

23 T hough it be given him to be in safety, whereon he resteth; yet his eyes are upon their ways.

Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

24 T hey are exalted for a little while, but are gone and brought low; they are taken out of the way as all other, and cut off as the tops of the ears of corn.

Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

25 A nd if it be not so now, who will make me a liar, and make my speech nothing worth?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?