1 A nd after the uproar was ceased, Paul called unto him the disciples, and embraced them, and departed for to go into Macedonia.

След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 A nd when he had gone over those parts, and had given them much exhortation, he came into Greece,

И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

3 a nd there abode three months. And when the Jews laid wait for him, as he was about to sail into Syria, he purposed to return through Macedonia.

и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 A nd there accompanied him into Asia Sopater of Berea; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timotheus; and of Asia, Tychicus and Trophimus.

И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

5 T hese going before tarried for us at Troas.

А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

6 A nd we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and came unto them to Troas in five days; where we abode seven days.

и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

7 A nd upon the first day of the week, when the disciples came together to break bread, Paul preached unto them, ready to depart on the morrow; and continued his speech until midnight.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

8 A nd there were many lights in the upper chamber, where they were gathered together.

А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

9 A nd there sat in a window a certain young man named Eutychus, being fallen into a deep sleep: and as Paul was long preaching, he sunk down with sleep, and fell down from the third loft, and was taken up dead.

И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

10 A nd Paul went down, and fell on him, and embracing him said, Trouble not yourselves; for his life is in him.

Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 W hen he therefore was come up again, and had broken bread, and eaten, and talked a long while, even till break of day, so he departed.

След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 A nd they brought the young man alive, and were not a little comforted.

А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

13 A nd we went before to ship, and sailed unto Assos, there intending to take in Paul: for so had he appointed, minding himself to go afoot.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

14 A nd when he met with us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.

И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

15 A nd we sailed thence, and came the next day over against Chios; and the next day we arrived at Samos, and tarried at Trogyllium; and the next day we came to Miletus.

И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

16 F or Paul had determined to sail by Ephesus, because he would not spend the time in Asia: for he hasted, if it were possible for him, to be at Jerusalem the day of Pentecost.

Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 A nd from Miletus he sent to Ephesus, and called the elders of the church.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

18 A nd when they were come to him, he said unto them, Ye know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you at all seasons,

И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

19 s erving the Lord with all humility of mind, and with many tears, and temptations, which befell me by the lying in wait of the Jews:

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 a nd how I kept back nothing that was profitable unto you, but have shewed you, and have taught you publickly, and from house to house,

как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

21 t estifying both to the Jews, and also to the Greeks, repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.

като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 A nd now, behold, I go bound in the spirit unto Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there:

И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 s ave that the Holy Ghost witnesseth in every city, saying that bonds and afflictions abide me.

освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

24 B ut none of these things move me, neither count I my life dear unto myself, so that I might finish my course with joy, and the ministry, which I have received of the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.

Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 A nd now, behold, I know that ye all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, shall see my face no more.

И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 W herefore I take you to record this day, that I am pure from the blood of all men.

Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 F or I have not shunned to declare unto you all the counsel of God.

защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

28 T ake heed therefore unto yourselves, and to all the flock, over the which the Holy Ghost hath made you overseers, to feed the church of God, which he hath purchased with his own blood.

Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 F or I know this, that after my departing shall grievous wolves enter in among you, not sparing the flock.

Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 A lso of your own selves shall men arise, speaking perverse things, to draw away disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

31 T herefore watch, and remember, that by the space of three years I ceased not to warn every one night and day with tears.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

32 A nd now, brethren, I commend you to God, and to the word of his grace, which is able to build you up, and to give you an inheritance among all them which are sanctified.

И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

33 I have coveted no man’s silver, or gold, or apparel.

Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

34 Y ea, ye yourselves know, that these hands have ministered unto my necessities, and to them that were with me.

Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

35 I have shewed you all things, how that so labouring ye ought to support the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, how he said, It is more blessed to give than to receive.

Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

36 A nd when he had thus spoken, he kneeled down, and prayed with them all.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 A nd they all wept sore, and fell on Paul’s neck, and kissed him,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

38 s orrowing most of all for the words which he spake, that they should see his face no more. And they accompanied him unto the ship.

наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.