1 A nd it came to pass, that on one of those days, as he taught the people in the temple, and preached the gospel, the chief priests and the scribes came upon him with the elders,

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

2 a nd spake unto him, saying, Tell us, by what authority doest thou these things? or who is he that gave thee this authority?

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

3 A nd he answered and said unto them, I will also ask you one thing; and answer me:

И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

4 T he baptism of John, was it from heaven, or of men?

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

5 A nd they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why then believed ye him not?

А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

6 B ut and if we say, Of men; all the people will stone us: for they be persuaded that John was a prophet.

Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

7 A nd they answered, that they could not tell whence it was.

И отговориха, че не знаят откъде беше.

8 A nd Jesus said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.

Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

9 T hen began he to speak to the people this parable; A certain man planted a vineyard, and let it forth to husbandmen, and went into a far country for a long time.

И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 A nd at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent him away empty.

И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

11 A nd again he sent another servant: and they beat him also, and entreated him shamefully, and sent him away empty.

Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

12 A nd again he sent a third: and they wounded him also, and cast him out.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 T hen said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: it may be they will reverence him when they see him.

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

14 B ut when the husbandmen saw him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir: come, let us kill him, that the inheritance may be ours.

Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 S o they cast him out of the vineyard, and killed him. What therefore shall the lord of the vineyard do unto them?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

16 H e shall come and destroy these husbandmen, and shall give the vineyard to others. And when they heard it, they said, God forbid.

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

17 A nd he beheld them, and said, What is this then that is written, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner?

А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 W hosoever shall fall upon that stone shall be broken; but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

19 A nd the chief priests and the scribes the same hour sought to lay hands on him; and they feared the people: for they perceived that he had spoken this parable against them.

И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

20 A nd they watched him, and sent forth spies, which should feign themselves just men, that they might take hold of his words, that so they might deliver him unto the power and authority of the governor.

И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 A nd they asked him, saying, Master, we know that thou sayest and teachest rightly, neither acceptest thou the person of any, but teachest the way of God truly:

И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 i s it lawful for us to give tribute unto Cæsar, or no?

право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

23 B ut he perceived their craftiness, and said unto them, Why tempt ye me?

А Той разбра лукавството им и им каза:

24 S hew me a penny. Whose image and superscription hath it? They answered and said, Cæsar’s.

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

25 A nd he said unto them, Render therefore unto Cæsar the things which be Cæsar’s, and unto God the things which be God’s.

А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

26 A nd they could not take hold of his words before the people: and they marvelled at his answer, and held their peace.

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

27 T hen came to him certain of the Sadducees, which deny that there is any resurrection; and they asked him,

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

28 s aying, Master, Moses wrote unto us, If any man’s brother die, having a wife, and he die without children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

29 T here were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died without children.

А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 A nd the second took her to wife, and he died childless.

И вторият, и третият я взеха;

31 A nd the third took her; and in like manner the seven also: and they left no children, and died.

така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

32 L ast of all the woman died also.

А после умря и жената.

33 T herefore in the resurrection whose wife of them is she? for seven had her to wife.

И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

34 A nd Jesus answering said unto them, The children of this world marry, and are given in marriage:

А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 b ut they which shall be accounted worthy to obtain that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage:

а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 n either can they die any more: for they are equal unto the angels; and are the children of God, being the children of the resurrection.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

37 N ow that the dead are raised, even Moses shewed at the bush, when he calleth the Lord the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 F or he is not a God of the dead, but of the living: for all live unto him.

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 T hen certain of the scribes answering said, Master, thou hast well said.

А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

40 A nd after that they durst not ask him any question at all.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 A nd he said unto them, How say they that Christ is David’s son?

Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

42 A nd David himself saith in the book of Psalms, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand,

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

43 t ill I make thine enemies thy footstool.

докато положа враговете Ти за Твое подножие."

44 D avid therefore calleth him Lord, how is he then his son?

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

45 T hen in the audience of all the people he said unto his disciples,

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 B eware of the scribes, which desire to walk in long robes, and love greetings in the markets, and the highest seats in the synagogues, and the chief rooms at feasts;

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

47 w hich devour widows’ houses, and for a shew make long prayers: the same shall receive greater damnation.

които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.