1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

2 К ажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

4 И оановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

6 Н о ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

7 И отговориха, че не знаят от къде беше.

И отговориха, че не знаят откъде беше.

8 Т огава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

12 И зпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Т огава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

14 Н о земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 И зхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

16 Щ е дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 В секи, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 п раво ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

А Той разбра лукавството им и им каза:

24 П окажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И казаха: Кесарев.

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

27 Т огава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

28 У чителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 И вторият и третият я взеха;

И вторият, и третият я взеха;

31 т ака също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

32 А после умря и жената.

А после умря и жената.

33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 Н о Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

40 З ащото не смееха вече за нищо да Го попитат.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

42 З ащото сам Давид казва в книгата на псалмите: _

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

43 д окле положа враговете Ти за Твое подножие.

докато положа враговете Ти за Твое подножие."

44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 П азете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

47 к оито изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.