1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.