1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

EL HOMBRE nacido de mujer, Corto de días, y harto de sinsabores:

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Que sale como una flor y es cortado; Y huye como la sombra, y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

¿Y sobre éste abres tus ojos, Y me traes á juicio contigo?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará limpio de inmundo? Nadie.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Ciertamente sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti: Tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Si tú lo dejares, él dejará de ser: Entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Porque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñecerá aún, Y sus renuevos no faltarán.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Si se envejeciere en la tierra su raíz, Y su tronco fuere muerto en el polvo,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Al percibir el agua reverdecerá, Y hará copa como planta.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Mas el hombre morirá, y será cortado; Y perecerá el hombre, ¿y dónde estará él?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Las aguas de la mar se fueron, Y agotóse el río, secóse.

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

Así el hombre yace, y no se tornará á levantar: Hasta que no haya cielo no despertarán, Ni se levantarán de su sueño.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

Oh quién me diera que me escondieses en el sepulcro, Que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, Que me pusieses plazo, y de mí te acordaras!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Si el hombre muriere, ¿volverá á vivir? Todos los días de mi edad esperaré, Hasta que venga mi mutación.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Aficionado á la obra de tus manos, Llamarás, y yo te responderé.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Pues ahora me cuentas los pasos, Y no das tregua á mi pecado.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Tienes sellada en saco mi prevaricación, Y coacervas mi iniquidad.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Y ciertamente el monte que cae se deshace, Y las peñas son traspasadas de su lugar;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

Las piedras son desgastadas con el agua impetuosa, Que se lleva el polvo de la tierra: de tal manera haces tú perecer la esperanza del hombre.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Para siempre serás más fuerte que él, y él se va; Demudarás su rostro, y enviaráslo.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Sus hijos serán honrados, y él no lo sabrá; O serán humillados, y no entenderá de ellos.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Mas su carne sobre él se dolerá, Y entristecerse ha en él su alma.