1 Б ратя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

HERMANOS míos, no tengáis la fe de nuestro Señor Jesucristo glorioso en acepción de personas.

2 З ащото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

Porque si en vuestra congregación entra un hombre con anillo de oro, y de preciosa ropa, y también entra un pobre con vestidura vil,

3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

Y tuviereis respeto al que trae la vestidura preciosa, y le dijereis: Siéntate tú aquí en buen lugar: y dijereis al pobre: Estáte tú allí en pie; ó siéntate aquí debajo de mi estrado:

4 н е правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

¿No juzguáis en vosotros mismos, y venís á ser jueces de pensamientos malos?

5 С лушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

Hermanos míos amados, oid: ¿No ha elegido Dios los pobres de este mundo, ricos en fe, y herederos del reino que ha prometido á los que le aman?

6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

Mas vosotros habéis afrentado al pobre. ¿No os oprimen los ricos, y no son ellos los mismos que os arrastran á los juzgados?

7 Н али те хулят почтеното име, с което се именувате?

¿No blasfeman ellos el buen nombre que fué invocado sobre vosotros?

8 О баче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.

Si en verdad cumplís vosotros la ley real, conforme á la Escritura: Amarás á tu prójimo como á ti mismo, bien hacéis:

9 Н о ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

Mas si hacéis acepción de personas, cometéis pecado, y sois reconvenidos de la ley como transgresores.

10 З ащото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

Porque cualquiera que hubiere guardado toda la ley, y ofendiere en un punto, es hecho culpado de todos.

11 П онеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

Porque el que dijo: No cometerás adulterio, también ha dicho: No matarás. Ahora bien, si no hubieres matado, ya eres hecho transgresor de la ley.

12 Т ака говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.

Así hablad, y así obrad, como los que habéis de ser juzgados por la ley de libertad.

13 З ащото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.

Porque juicio sin misericordia será hecho con aquel que no hiciere misericordia: y la misericordia se gloría contra el juicio.

14 К аква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

Hermanos míos, ¿qué aprovechará si alguno dice que tiene fe, y no tiene obras? ¿Podrá la fe salvarle?

15 А ко някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

Y si el hermano ó la hermana están desnudos, y tienen necesidad del mantenimiento de cada día,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

Y alguno de vosotros les dice: Id en paz, calentaos y hartaos; pero no les diereis las cosas que son necesarias para el cuerpo: ¿qué aprovechará?

17 Т ака и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Así también la fe, si no tuviere obras, es muerta en sí misma.

18 Н о ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Pero alguno dirá: Tú tienes fe, y yo tengo obras: muéstrame tu fe sin tus obras, y yo te mostraré mi fe por mis obras.

19 Т и вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Tú crees que Dios es uno; bien haces: también los demonios creen, y tiemblan.

20 О баче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

¿Mas quieres saber, hombre vano, que la fe sin obras es muerta?

21 А враам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

¿No fué justificado por las obras Abraham nuestro padre, cuando ofreció á su hijo Isaac sobre el altar?

22 Т и виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

¿No ves que la fe obró con sus obras, y que la fe fué perfecta por las obras?

23 и изпълни се писанието, което казва: +Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда+ и се нарече Божий приятел.

Y fué cumplida la Escritura que dice: Abraham creyó á Dios, y le fué imputado á justicia, y fué llamado amigo de Dios.

24 В иждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Vosotros veis, pues, que el hombre es justificado por las obras, y no solamente por la fe.

25 Т ака също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?

Asimismo también Rahab la ramera, ¿no fué justificada por obras, cuando recibió los mensajeros, y los echó fuera por otro camino?

26 З ащото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

Porque como el cuerpo sin espíritu está muerto, así también la fe sin obras es muerta.