1 П одир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

DESPUÉS de estas cosas, era un día de fiesta de los Judíos, y subió Jesús á Jerusalem.

2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.

Y hay en Jerusalem á la puerta del ganado un estanque, que en hebraico es llamado Bethesda, el cual tiene cinco portales.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

En éstos yacía multitud de enfermos, ciegos, cojos, secos, que estaban esperando el movimiento del agua.

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].

Porque un ángel descendía á cierto tiempo al estanque, y revolvía el agua; y el que primero descendía en el estanque después del movimiento del agua, era sano de cualquier enfermedad que tuviese.

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Y estaba allí un hombre que había treinta y ocho años que estaba enfermo.

6 И сус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Como Jesús vió á éste echado, y entendió que ya había mucho tiempo, dícele: ¿Quieres ser sano?

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Señor, le respondió el enfermo, no tengo hombre que me meta en el estánque cuando el agua fuere revuelta; porque entre tanto que yo vengo, otro antes de mí ha descendido.

8 И сус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.

Dícele Jesús: Levántate, toma tu lecho, y anda.

9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

Y luego aquel hombre fué sano, y tomó su lecho, é íbase. Y era sábado aquel día.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

Entonces los Judíos decían á aquel que había sido sanado: Sábado es: no te es lícito llevar tu lecho.

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

Respondióles: El que me sanó, él mismo me dijo: Toma tu lecho y anda.

12 П опитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

Preguntáronle entonces: ¿Quién es el que te dijo: Toma tu lecho y anda?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

Y el que había sido sanado, no sabía quién fuese; porque Jesús se había apartado de la gente que estaba en aquel lugar.

14 П о-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Después le halló Jesús en el templo, y díjole: He aquí, has sido sanado; no peques más, porque no te venga alguna cosa peor.

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

El se fué, y dió aviso á los Judíos, que Jesús era el que le había sanado.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

Y por esta causa los Judíos perseguían á Jesús, y procuraban matarle, porque hacía estas cosas en sábado.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

Y Jesús les respondió: Mi Padre hasta ahora obra, y yo obro.

18 З атова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

Entonces, por tanto, más procuraban los Judíos matarle, porque no sólo quebrantaba el sábado, sino que también á su Padre llamaba Dios, haciéndose igual á Dios.

19 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

Respondió entonces Jesús, y díjoles: De cierto, de cierto os digo: No puede el Hijo hacer nada de sí mismo, sino lo que viere hacer al Padre: porque todo lo que él hace, esto también hace el Hijo juntamente.

20 З ащото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

Porque el Padre ama al Hijo, y le muestra todas las cosas que él hace; y mayores obras que éstas le mostrará, de suerte que vosotros os maravilléis.

21 П онеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

Porque como el Padre levanta los muertos, y les da vida, así también el Hijo á los que quiere da vida.

22 З ащото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.

Porque el Padre á nadie juzga, mas todo el juicio dió al Hijo;

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

Para que todos honren al Hijo como honran al Padre. El que no honra al Hijo, no honra al Padre que le envió.

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

De cierto, de cierto os digo: El que oye mi palabra, y cree al que me ha enviado, tiene vida eterna; y no vendrá á condenación, mas pasó de muerte á vida.

25 И стина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

De cierto, de cierto os digo: Vendrá hora, y ahora es, cuando los muertos oirán la voz del Hijo de Dios: y los que oyeren vivirán.

26 З ащото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

Porque como el Padre tiene vida en sí mismo, así dió también al Hijo que tuviese vida en sí mismo:

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

Y también le dió poder de hacer juicio, en cuanto es el Hijo del hombre.

28 Н едейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

No os maravilléis de esto; porque vendrá hora, cuando todos los que están en los sepulcros oirán su voz;

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Y los que hicieron bien, saldrán á resurrección de vida; mas los que hicieron mal, á resurrección de condenación.

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

No puedo yo de mí mismo hacer nada: como oigo, juzgo: y mi juicio es justo; porque no busco mi voluntad, mas la voluntad del que me envió, del Padre.

31 А ко свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

Si yo doy testimonio de mí mismo, mi testimonio no es verdadero.

32 Д руг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.

Otro es el que da testimonio de mí; y sé que el testimonio que da de mí, es verdadero.

33 В ие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

Vosotros enviasteis á Juan, y él dió testimonio á la verdad.

34 ( Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

Empero yo no tomo el testimonio de hombre; mas digo esto, para que vosotros seáis salvos.

35 Т ой беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

El era antorcha que ardía y alumbraba: y vosotros quisisteis recrearos por un poco á su luz.

36 Н о Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

Mas yo tengo mayor testimonio que el de Juan: porque las obras que el Padre me dió que cumpliese, las mismas obras que yo hago, dan testimonio de mí, que el Padre me haya enviado.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.

Y el que me envió, el Padre, él ha dado testimonio de mí. Ni nunca habéis oído su voz, ni habéis visto su parecer.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.

Ni tenéis su palabra permanente en vosotros; porque al que él envió, á éste vosotros no creéis.

39 В ие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

Escudriñad las Escrituras, porque á vosotros os parece que en ellas tenéis la vida eterna; y ellas son las que dan testimonio de mí.

40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

Y no queréis venir á mí, para que tengáis vida.

41 О т човеци слава не приемам;

Gloria de los hombres no recibo.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

Mas yo os conozco, que no tenéis amor de Dios en vosotros.

43 А з дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

Yo he venido en nombre de mi Padre, y no me recibís: si otro viniere en su propio nombre, á aquél recibiréis.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

¿Cómo podéis vosotros creer, pues tomáis la gloria los unos de los otros, y no buscáis la gloria que de sólo Dios viene?

45 Н е мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява_

No penséis que yo os tengo de acusar delante del Padre; hay quien os acusa, Moisés, en quien vosotros esperáis.

46 З ащото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.

Porque si vosotros creyeseis á Moisés, creeríais á mí; porque de mí escribió él.

47 Н о ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

Y si á sus escritos no creéis, ¿cómo creeréis á mis palabras?