1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

Y VIENDO las gentes, subió al monte; y sentándose, se llegaron á él sus discípulos.

2 И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:

Y abriendo su boca, les enseñaba, diciendo:

3 Б лажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Bienaventurados los pobres en espíritu: porque de ellos es el reino de los cielos.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Bienaventurados los que lloran: porque ellos recibirán consolación.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

Bienaventurados los mansos: porque ellos recibirán la tierra por heredad.

6 Б лажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Bienaventurados los que tienen hambre y sed de justicia: porque ellos serán hartos.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

Bienaventurados los misericordiosos: porque ellos alcanzarán misericordia.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Bienaventurados los de limpio corazón: porque ellos verán á Dios.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Bienaventurados los pacificadores: porque ellos serán llamados hijos de Dios.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Bienaventurados los que padecen persecución por causa de la justicia: porque de ellos es el reino de los cielos.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Bienaventurados sois cuando os vituperaren y os persiguieren, y dijeren de vosotros todo mal por mi causa, mintiendo.

12 р адвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Gozaos y alegraos; porque vuestra merced es grande en los cielos: que así persiguieron á los profetas que fueron antes de vosotros.

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Vosotros sois la sal de la tierra: y si la sal se desvaneciere ¿con qué será salada? no vale más para nada, sino para ser echada fuera y hollada de los hombres.

14 В ие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

Vosotros sois la luz del mundo: una ciudad asentada sobre un monte no se puede esconder.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

Ni se enciende una lámpara y se pone debajo de un almud, mas sobre el candelero, y alumbra á todos los que están en casa.

16 С ъщо така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Así alumbre vuestra luz delante de los hombres, para que vean vuestras obras buenas, y glorifiquen á vuestro Padre que está en los cielos.

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

No penséis que he venido para abrogar la ley ó los profetas: no he venido para abrogar, sino á cumplir.

18 З ащото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

Porque de cierto os digo, que hasta que perezca el cielo y la tierra, ni una jota ni un tilde perecerá de la ley, hasta que todas las cosas sean hechas.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

De manera que cualquiera que infringiere uno de estos mandamientos muy pequeños, y así enseñare á los hombres, muy pequeño será llamado en el reino de los cielos: mas cualquiera que hiciere y enseñare, éste será llamado grande en el reino de los cielos.

20 З ащото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

Porque os digo, que si vuestra justicia no fuere mayor que la de los escribas y de los Fariseos, no entraréis en el reino de los cielos.

21 Ч ули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

Oísteis que fué dicho á los antiguos: No matarás; mas cualquiera que matare, será culpado del juicio.

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

Mas yo os digo, que cualquiera que se enojare locamente con su hermano, será culpado del juicio; y cualquiera que dijere á su hermano, Raca, será culpado del concejo; y cualquiera que dijere, Fatuo, será culpado del infierno del fuego.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

Por tanto, si trajeres tu presente al altar, y allí te acordares de que tu hermano tiene algo contra ti,

24 О стави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

Deja allí tu presente delante del altar, y vete, vuelve primero en amistad con tu hermano, y entonces ven y ofrece tu presente.

25 С погаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Concíliate con tu adversario presto, entre tanto que estás con él en el camino; porque no acontezca que el adversario te entregue al juez, y el juez te entregue al alguacil, y seas echado en prisión.

26 И стина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

De cierto te digo, que no saldrás de allí, hasta que pagues el último cuadrante.

27 Ч ули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

Oísteis que fué dicho: No adulterarás:

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

Mas yo os digo, que cualquiera que mira á una mujer para codiciarla, ya adulteró con ella en su corazón.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

Por tanto, si tu ojo derecho te fuere ocasión de caer, sácalo, y échalo de ti: que mejor te es que se pierda uno de tus miembros, que no que todo tu cuerpo sea echado al infierno.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Y si tu mano derecha te fuere ocasión de caer, córtala, y échala de ti: que mejor te es que se pierda uno de tus miembros, que no que todo tu cuerpo sea echado al infierno.

31 О ще било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

También fué dicho: Cualquiera que repudiare á su mujer, déle carta de divorcio:

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

Mas yo os digo, que el que repudiare á su mujer, fuera de causa de fornicación, hace que ella adultere; y el que se casare con la repudiada, comete adulterio.

33 Ч ули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

Además habéis oído que fué dicho á los antiguos: No te perjurarás; mas pagarás al Señor tus juramentos.

34 Н о Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

Mas yo os digo: No juréis en ninguna manera: ni por el cielo, porque es el trono de Dios;

35 н ито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

Ni por la tierra, porque es el estrado de sus pies; ni por Jerusalem, porque es la ciudad del gran Rey.

36 Н ито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

Ni por tu cabeza jurarás, porque no puedes hacer un cabello blanco ó negro.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

Mas sea vuestro hablar: Sí, sí; No, no; porque lo que es más de esto, de mal procede.

38 Ч ули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

Oísteis que fué dicho á los antiguos: Ojo por ojo, y diente por diente.

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

Mas yo os digo: No resistáis al mal; antes á cualquiera que te hiriere en tu mejilla diestra, vuélvele también la otra;

40 Н а тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

Y al que quisiere ponerte á pleito y tomarte tu ropa, déjale también la capa;

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

Y á cualquiera que te cargare por una milla, ve con él dos.

42 Д ай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

Al que te pidiere, dale; y al que quisiere tomar de ti prestado, no se lo rehuses.

43 Ч ули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

Oísteis que fué dicho: Amarás á tu prójimo, y aborrecerás á tu enemigo.

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Mas yo os digo: Amad á vuestros enemigos, bendecid á los que os maldicen, haced bien á los que os aborrecen, y orad por los que os ultrajan y os persiguen;

45 з а да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Para que seáis hijos de vuestro Padre que está en los cielos: que hace que su sol salga sobre malos y buenos, y llueve sobre justos é injustos.

46 З ащото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

Porque si amareis á los que os aman, ¿qué recompensa tendréis? ¿no hacen también lo mismo los publicanos?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

Y si abrazareis á vuestros hermanos solamente, ¿qué hacéis de más? ¿no hacen también así los Gentiles?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Sed, pues, vosotros perfectos, como vuestro Padre que está en los cielos es perfecto.