1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

TAMBIÉN estos son proverbios de Salomón, los cuales copiaron los varones de Ezechîas, rey de Judá.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

Gloria de Dios es encubrir la palabra; Mas honra del rey es escudriñar la palabra.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

Para la altura de los cielos, y para la profundidad de la tierra, Y para el corazón de los reyes, no hay investigación.

4 О тмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

Quita las escorias de la plata, Y saldrá vaso al fundidor.

5 О тмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.

Aparta al impío de la presencia del rey, Y su trono se afirmará en justicia.

6 Н е се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

No te alabes delante del rey, Ni estés en el lugar de los grandes:

7 З ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

Porque mejor es que se te diga, Sube acá, Que no que seas humillado delante del príncipe Que miraron tus ojos.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.

No salgas á pleito presto, No sea que no sepas qué hacer al fin, Después que tu prójimo te haya dejado confuso.

9 Р азисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,

Trata tu causa con tu compañero Y no descubras el secreto á otro.

10 Д а не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

No sea que te deshonre el que lo oyere, Y tu infamia no pueda repararse.

11 Д ума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

Manzana de oro con figuras de plata Es la palabra dicha como conviene.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

Como zarcillo de oro y joyel de oro fino, Es el que reprende al sabio que tiene oído dócil.

13 К акто е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

Como frío de nieve en tiempo de la siega, Así es el mensajero fiel á los que lo envían: Pues al alma de su señor da refrigerio.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

Como nubes y vientos sin lluvia, Así es el hombre que se jacta de vana liberalidad.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

Con larga paciencia se aplaca el príncipe; Y la lengua blanda quebranta los huesos.

16 Н америл ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

¿Hallaste la miel? come lo que te basta; No sea que te hartes de ella, y la vomites.

17 Р ядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Detén tu pie de la casa de tu vecino, Porque harto de ti no te aborrezca.

18 Ч овек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

Martillo y cuchillo y saeta aguda, Es el hombre que habla contra su prójimo falso testimonio.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Diente quebrado y pie resbalador, Es la confianza en el prevaricador en tiempo de angustia.

20 К акто един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

El que canta canciones al corazón afligido, Es como el que quita la ropa en tiempo de frío, ó el que sobre el jabón echa vinagre.

21 А ко е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

Si el que te aborrece tuviere hambre, dale de comer pan; Y si tuviere sed, dale de beber agua:

22 З ащото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

Porque ascuas allegas sobre su cabeza, Y Jehová te lo pagará.

23 К акто северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

El viento del norte ahuyenta la lluvia, Y el rostro airado la lengua detractora.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

Mejor es estar en un rincón de casa, Que con la mujer rencillosa en espaciosa casa.

25 К акто е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

Como el agua fría al alma sedienta, Así son las buenas nuevas de lejanas tierras.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

Como fuente turbia y manantial corrompido, Es el justo que cae delante del impío.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

Comer mucha miel no es bueno: Ni el buscar la propia gloria es gloria.

28 К ойто не владее духа си Е като съборен град без стени.

Como ciudad derribada y sin muro, Es el hombre cuyo espíritu no tiene rienda.