1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

Y RESPONDIENDO Jesús, les volvió á hablar en parábolas, diciendo:

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

El reino de los cielos es semejante á un hombre rey, que hizo bodas á su hijo;

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

Y envió sus siervos para que llamasen los llamados á las bodas; mas no quisieron venir.

4 П ак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

Volvió á enviar otros siervos, diciendo: Decid á los llamados: He aquí, mi comida he aparejado; mis toros y animales engordados son muertos, y todo está prevenido: venid á las bodas.

5 н о те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

Mas ellos no se cuidaron, y se fueron, uno á su labranza, y otro á sus negocios;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

Y otros, tomando á sus siervos, los afrentaron y los mataron.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

Y el rey, oyendo esto, se enojó; y enviando sus ejércitos, destruyó á aquellos homicidas, y puso fuego á su ciudad.

8 Т огава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Entonces dice á sus siervos: Las bodas á la verdad están aparejadas; mas los que eran llamados no eran dignos.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

Id pues á las salidas de los caminos, y llamad á las bodas á cuantos hallareis.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

Y saliendo los siervos por los caminos, juntaron á todos los que hallaron, juntamente malos y buenos: y las bodas fueron llenas de convidados.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

Y entró el rey para ver los convidados, y vió allí un hombre no vestido de boda.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

Y le dijo: Amigo, ¿cómo entraste aquí no teniendo vestido de boda? Mas él cerró la boca.

13 Т огава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Entonces el rey dijo á los que servían: Atado de pies y de manos tomadle, y echadle en las tinieblas de afuera: allí será el lloro y el crujir de dientes.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина избрани.

Porque muchos son llamados, y pocos escogidos.

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

Entonces, idos los Fariseos, consultaron cómo le tomarían en alguna palabra.

16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

Y envían á él los discípulos de ellos, con los Herodianos, diciendo: Maestro, sabemos que eres amador de la verdad, y que enseñas con verdad el camino de Dios, y que no te curas de nadie, porque no tienes acepción de persona de hombres.

17 К ажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

Dinos pues, ¿qué te parece? ¿es lícito dar tributo á César, ó no?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

Mas Jesús, entendida la malicia de ellos, les dice: ¿Por qué me tentáis, hipócritas?

19 П окажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Mostradme la moneda del tributo. Y ellos le presentaron un denario.

20 Т ой им каза: Чий е този образ и надпис?

Entonces les dice: ¿Cúya es esta figura, y lo que está encima escrito?

21 К азват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

Dícenle: De César. Y díceles: Pagad pues á César lo que es de César, y á Dios lo que es de Dios.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

Y oyendo esto, se maravillaron, y dejándole se fueron.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

Aquel día llegaron á él los Saduceos, que dicen no haber resurrección, y le preguntaron,

24 У чителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

Diciendo: Maestro, Moisés dijo: Si alguno muriere sin hijos, su hermano se casará con su mujer, y despertará simiente á su hermano.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

Fueron pues, entre nosotros siete hermanos: y el primero tomó mujer, y murió; y no teniendo generación, dejó su mujer á su hermano.

26 с ъщо и вторият и третият, до седмият.

De la misma manera también el segundo, y el tercero, hasta los siete.

27 А подир всички умря и жената.

Y después de todos murió también la mujer.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

En la resurrección pues, ¿de cuál de los siete será ella mujer? porque todos la tuvieron.

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

Entonces respondiendo Jesús, les dijo: Erráis ignorando las Escrituras, y el poder de Dios.

30 З ащото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

Porque en la resurrección, ni los hombres tomarán mujeres, ni las mujeres marido; mas son como los ángeles de Dios en el cielo.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

Y de la resurrección de los muertos, ¿no habéis leído lo que os es dicho por Dios, que dice:

32 “ Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

Yo soy el Dios de Abraham, y el Dios de Isaac, y el Dios de Jacob? Dios no es Dios de muertos, sino de vivos.

33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

Y oyendo esto las gentes, estaban atónitas de su doctrina.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

Entonces los Fariseos, oyendo que había cerrado la boca á los Saduceos, se juntaron á una.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

Y preguntó uno de ellos, intérprete de la ley, tentándole y diciendo:

36 У чителю, коя е голямата заповед в закона?

Maestro, ¿cuál es el mandamiento grande en la ley?

37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

Y Jesús le dijo: Amarás al Señor tu Dios de todo tu corazón, y de toda tu alma, y de toda tu mente.

38 Т ова е голямата и първа заповед.

Este es el primero y el grande mandamiento.

39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

Y el segundo es semejante á éste: Amarás á tu prójimo como á ti mismo.

40 Н а тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

De estos dos mandamientos depende toda la ley y los profetas.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

Y estando juntos los Fariseos, Jesús les preguntó,

42 К акво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

Diciendo: ¿Qué os parece del Cristo? ¿de quién es Hijo? Dícenle: De David.

43 К азва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

El les dice: ¿Pues cómo David en Espíritu le llama Señor, diciendo:

44 “ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

Dijo el Señor á mi Señor: Siéntate á mi diestra, Entre tanto que pongo tus enemigos por estrado de tus pies?

45 А ко, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

Pues si David le llama Señor, ¿cómo es su Hijo?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

Y nadie le podía responder palabra; ni osó alguno desde aquel día preguntarle más.