1 З ащо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

¿POR qué se amotinan las gentes, Y los pueblos piensan vanidad?

2 О пълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Estarán los reyes de la tierra, Y príncipes consultarán unidos Contra Jehová, y contra su ungido, diciendo:

3 Н ека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

Rompamos sus coyundas, Y echemos de nosotros sus cuerdas.

4 Т оя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

El que mora en los cielos se reirá; El Señor se burlará de ellos.

5 Т ова ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

Entonces hablará á ellos en su furor, Y turbarálos con su ira.

6 Н о Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

Yo empero he puesto mi rey Sobre Sión, monte de mi santidad.

7 А з ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Yo publicaré el decreto: Jehová me ha dicho: Mi hijo eres tú; Yo te engendré hoy.

8 П оискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Pídeme, y te daré por heredad las gentes, Y por posesión tuya los términos de la tierra.

9 Щ е ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Quebrantarlos has con vara de hierro: Como vaso de alfarero los desmenuzarás.

10 С ега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Y ahora, reyes, entended: Admitid corrección, jueces de la tierra.

11 С лугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Servid á Jehová con temor, Y alegraos con temblor.

12 Ц елувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Besad al Hijo, porque no se enoje, y perezcáis en el camino, Cuando se encendiere un poco su furor. Bienaventurados todos los que en él confían.