1 М ожеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

¿SACARAS tú al leviathán con el anzuelo, O con la cuerda que le echares en su lengua?

2 М ожеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

¿Pondrás tú garfio en sus narices, Y horadarás con espinas su quijada?

3 Щ е отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

¿Multiplicará él ruegos para contigo? ¿Hablaráte él lisonjas?

4 Щ е направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

¿Hará concierto contigo Para que lo tomes por siervo perpetuo?

5 М ожеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

¿Jugarás tú con él como con pájaro, O lo atarás para tus niñas?

6 Д ружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

¿Harán de él banquete los compañeros? ¿Partiránlo entre los mercaderes?

7 М ожеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

¿Cortarás tú con cuchillo su cuero, O con asta de pescadores su cabeza?

8 Т ури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

Pon tu mano sobre él; Te acordarás de la batalla, y nunca más tornarás.

9 Е то, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

He aquí que la esperanza acerca de él será burlada; Porque aun á su sola vista se desmayarán.

10 Н яма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

Nadie hay tan osado que lo despierte: ¿Quién pues podrá estar delante de mí?

11 К ой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

¿Quién me ha anticipado, para que yo restituya? Todo lo que hay debajo del cielo es mío.

12 Н яма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

Yo no callaré sus miembros, Ni lo de sus fuerzas y la gracia de su disposición.

13 К ой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

¿Quién descubrirá la delantera de su vestidura? ¿Quién se llegará á él con freno doble?

14 К ой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¿Quién abrirá las puertas de su rostro? Los órdenes de sus dientes espantan.

15 Т ой се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

La gloria de su vestido son escudos fuertes, Cerrados entre sí estrechamente.

16 Е дната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

El uno se junta con el otro, Que viento no entra entre ellos.

17 П рилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

Pegado está el uno con el otro, Están trabados entre sí, que no se pueden apartar.

18 К огато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

Con sus estornudos encienden lumbre, Y sus ojos son como los párpados del alba.

19 И з устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

De su boca salen hachas de fuego, Centellas de fuego proceden.

20 И з ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

De sus narices sale humo, Como de una olla ó caldero que hierve.

21 Д ишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

Su aliento enciende los carbones, Y de su boca sale llama.

22 Н а врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

En su cerviz mora la fortaleza, Y espárcese el desaliento delante de él.

23 П ластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

Las partes momias de su carne están apretadas: Están en él firmes, y no se mueven.

24 С ърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

Su corazón es firme como una piedra, Y fuerte como la muela de abajo.

25 К огато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

De su grandeza tienen temor los fuertes, Y á causa de su desfallecimiento hacen por purificarse.

26 М ечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

Cuando alguno lo alcanzare, ni espada, Ni lanza, ni dardo, ni coselete durará.

27 Т ой счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

El hierro estima por pajas, Y el acero por leño podrido.

28 С трелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

Saeta no le hace huir; Las piedras de honda se le tornan aristas.

29 С опи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

Tiene toda arma por hojarascas, Y del blandir de la pica se burla.

30 К ато остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

Por debajo tiene agudas conchas; Imprime su agudez en el suelo.

31 П рави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

Hace hervir como una olla la profunda mar, Y tórnala como una olla de ungüento.

32 О ставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

En pos de sí hace resplandecer la senda, Que parece que la mar es cana.

33 Н а земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

No hay sobre la tierra su semejante, Hecho para nada temer.

34 Т ой изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.

Menosprecia toda cosa alta: Es rey sobre todos los soberbios.