1 А Иов в отговор рече:

Y RESPONDIO Job, y dijo:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

Hoy también hablaré con amargura; Que es más grave mi llaga que mi gemido.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Quién me diera el saber dónde hallar á Dios! Yo iría hasta su silla.

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

Ordenaría juicio delante de él, Y henchiría mi boca de argumentos.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Yo sabría lo que él me respondería, Y entendería lo que me dijese.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

¿Pleitearía conmigo con grandeza de fuerza? No: antes él la pondría en mí.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

Allí el justo razonaría con él: Y escaparía para siempre de mi juez.

8 О баче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

He aquí yo iré al oriente, y no lo hallaré; Y al occidente, y no lo percibiré:

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Si al norte él obrare, yo no lo veré; Al mediodía se esconderá, y no lo veré.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

Mas él conoció mi camino: Probaráme, y saldré como oro.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

Mis pies tomaron su rastro; Guardé su camino, y no me aparté.

12 О т заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Del mandamiento de sus labios nunca me separé; Guardé las palabras de su boca más que mi comida.

13 Н о Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

Empero si él se determina en una cosa, ¿quién lo apartará? Su alma deseó, é hizo.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

El pues acabará lo que ha determinado de mí: Y muchas cosas como estas hay en él.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

Por lo cual yo me espanto en su presencia: Consideraré, y temerélo.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

Dios ha enervado mi corazón, Y hame turbado el Omnipotente.

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¿Por qué no fuí yo cortado delante de las tinieblas, Y cubrió con oscuridad mi rostro?