1 А Иов в отговор рече:

And Job answereth and saith: --

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

Also -- to-day my complaint bitter, My hand hath been heavy because of my sighing.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

O that I had known -- and I find Him, I come in unto His seat,

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

I arrange before Him the cause, And my mouth fill arguments.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

I know the words He doth answer me, And understand what He saith to me.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

In the abundance of power doth He strive with me? No! surely He putteth in me.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

There the upright doth reason with Him, And I escape for ever from my judge.

8 О баче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

Lo, forward I go -- and He is not, And backward -- and I perceive him not.

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

the left in His working -- and I see not, He is covered the right, and I behold not.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

For He hath known the way with me, He hath tried me -- as gold I go forth.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

On His step hath my foot laid hold, His way I have kept, and turn not aside,

12 О т заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

The command of His lips, and I depart not. Above my allotted portion I have laid up The sayings of His mouth.

13 Н о Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

And He in one, And who doth turn Him back? And His soul hath desired -- and He doth.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

For He doth complete my portion, And many such things with Him.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

Therefore, from His presence I am troubled, I consider, and am afraid of Him.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

And God hath made my heart soft, And the Mighty hath troubled me.

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

For I have not been cut off before darkness, And before me He covered thick darkness.