1 П авел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

Paul, a servant of Jesus Christ, a called apostle, having been separated to the good news of God --

2 ( което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

which He announced before through His prophets in holy writings --

3 з а Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

concerning His Son, (who is come of the seed of David according to the flesh,

4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

who is marked out Son of God in power, according to the Spirit of sanctification, by the rising again from the dead,) Jesus Christ our Lord;

5 ч рез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;

through whom we did receive grace and apostleship, for obedience of faith among all the nations, in behalf of his name;

6 м ежду които сте и вие призвани от Исуса Христа:

among whom are also ye, the called of Jesus Christ;

7 д о всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

to all who are in Rome, beloved of God, called saints; Grace to you, and peace, from God our Father, and the Lord Jesus Christ!

8 Н ай-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

first, indeed, I thank my God through Jesus Christ for you all, that your faith is proclaimed in the whole world;

9 П онеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

for God is my witness, whom I serve in my spirit in the good news of His Son, how unceasingly I make mention of you,

10 м олящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

always in my prayers beseeching, if by any means now at length I shall have a prosperous journey, by the will of God, to come unto you,

11 З ащото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

for I long to see you, that I may impart to you some spiritual gift, that ye may be established;

12 т о ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,

and that is, that I may be comforted together among you, through the faith in one another, both yours and mine.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

And I do not wish you to be ignorant, brethren, that many times I did purpose to come unto you -- and was hindered till the present time -- that some fruit I might have also among you, even as also among the other nations.

14 И мам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

Both to Greeks and to foreigners, both to wise and to thoughtless, I am a debtor,

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

so, as much as in me is, I am ready also to you who in Rome to proclaim good news,

16 З ащото не се срамувам от благовестието; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.

for I am not ashamed of the good news of the Christ, for it is the power of God to salvation to every one who is believing, both to Jew first, and to Greek.

17 З ащото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

For the righteousness of God in it is revealed from faith to faith, according as it hath been written, `And the righteous one by faith shall live,'

18 З ащото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.

for revealed is the wrath of God from heaven upon all impiety and unrighteousness of men, holding down the truth in unrighteousness.

19 П онеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

Because that which is known of God is manifest among them, for God did manifest to them,

20 П онеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

for the invisible things of Him from the creation of the world, by the things made being understood, are plainly seen, both His eternal power and Godhead -- to their being inexcusable;

21 З ащото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

because, having known God they did not glorify as God, nor gave thanks, but were made vain in their reasonings, and their unintelligent heart was darkened,

22 К ато се представяха за мъдри, те глупееха,

professing to be wise, they were made fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.

and changed the glory of the incorruptible God into the likeness of an image of corruptible man, and of fowls, and of quadrupeds, and of reptiles.

24 З атова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,

Wherefore also God did give them up, in the desires of their hearts, to uncleanness, to dishonour their bodies among themselves;

25 т е които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

who did change the truth of God into a falsehood, and did honour and serve the creature rather than the Creator, who is blessed to the ages. Amen.

26 З атова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

Because of this did God give them up to dishonourable affections, for even their females did change the natural use into that against nature;

27 Т ака и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.

and in like manner also the males having left the natural use of the female, did burn in their longing toward one another; males with males working shame, and the recompense of their error that was fit, in themselves receiving.

28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And, according as they did not approve of having God in knowledge, God gave them up to a disapproved mind, to do the things not seemly;

29 и зпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

having been filled with all unrighteousness, whoredom, wickedness, covetousness, malice; full of envy, murder, strife, deceit, evil dispositions; whisperers,

30 ш епотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

evil-speakers, God-haters, insulting, proud, boasters, inventors of evil things, disobedient to parents,

31 б езразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

unintelligent, faithless, without natural affection, implacable, unmerciful;

32 к оито, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

who the righteous judgment of God having known -- that those practising such things are worthy of death -- not only do them, but also have delight with those practising them.