1 Т огава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

And Jehovah saith unto Samuel, `Till when art thou mourning for Saul, and I have rejected him from reigning over Israel? fill thy horn with oil, and go, I send thee unto Jesse the Beth-Lehemite, for I have seen among his sons for Myself a king.

2 А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

And Samuel saith, `How do I go? when Saul hath heard, then he hath slain me.' And Jehovah saith, `A heifer of the herd thou dost take in thy hand, and hast said, To sacrifice to Jehovah I have come;

3 и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

and thou hast called for Jesse in the sacrifice, and I cause thee to know that which thou dost do, and thou hast anointed to Me him of whom I speak unto thee.'

4 И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

And Samuel doth that which Jehovah hath spoken, and cometh in to Beth-Lehem, and the elders of the city tremble to meet him, and saith, `Is thy coming peace?'

5 И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

and he saith, `Peace; to sacrifice to Jehovah I have come, sanctify yourselves, and ye have come in with me to the sacrifice;' and he sanctifieth Jesse and his sons, and calleth them to the sacrifice.

6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

And it cometh to pass, in their coming in, that he seeth Eliab, and saith, `Surely, before Jehovah His anointed.'

7 Н о Господ каза на Самуила. Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

And Jehovah saith unto Samuel, `Look not unto his appearance, and unto the height of his stature, for I have rejected him; for not as man seeth -- for man looketh at the eyes, and Jehovah looketh at the heart.'

8 Т огава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а Самуил каза: И тогова не е избрал Господ.

And Jesse calleth unto Abinadab, and causeth him to pass by before Samuel; and he saith, `Also on this Jehovah hath not fixed.'

9 Т огава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

And Jesse causeth Shammah to pass by, and he saith, `Also on this Jehovah hath not fixed.'

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

And Jesse causeth seven of his sons to pass by before Samuel, and Samuel saith to Jesse, `Jehovah hath not fixed on these.'

11 Т огава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата догде не дойде тук.

And Samuel saith unto Jesse, `Are the young men finished?' and he saith, `Yet hath been left the youngest; and lo, he delighteth himself among the flock;' and Samuel saith unto Jesse, `Send and take him, for we do not turn round till his coming in hither.'

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

And he sendeth, and bringeth him in, and he ruddy, with beauty of eyes, and of good appearance; and Jehovah saith, `Rise, anoint him, for this he.'

13 Т огава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

And Samuel taketh the horn of oil, and anointeth him in the midst of his brethren, and prosper over David doth the Spirit of Jehovah from that day and onwards; and Samuel riseth and goeth to Ramath.

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

And the Spirit of Jehovah turned aside from Saul, and a spirit of sadness from Jehovah terrified him;

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

and the servants of Saul say unto him, `Lo, we pray thee, a spirit of sadness God is terrifying thee;

16 з атова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

let our lord command, we pray thee, thy servants before thee, they seek a skilful man, playing on a harp, and it hath come to pass, in the spirit of sadness God being upon thee, that he hath played with his hand, and well with thee.'

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

And Saul saith unto his servants, `Provide, I pray you, for me a man playing well -- then ye have brought in unto me.'

18 Т огава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

And one of the servants answereth and saith, `Lo, I have seen a son of Jesse the Beth-Lehemite, skilful in playing, and a mighty virtuous man, and a man of battle, and intelligent in word, and a man of form, and Jehovah with him.'

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

And Saul sendeth messengers unto Jesse, and saith, `Send unto me David thy son, who with the flock.'

20 И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех вино, и едно яре, та го прати на Саула със сина си Давида.

And Jesse taketh an ass, bread, and a bottle of wine, and one kid of the goats, and sendeth by the hand of David his son unto Saul.

21 И Давид дойде пре Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец.

And David cometh in unto Saul, and standeth before him, and he loveth him greatly; and he is a bearer of his weapons.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

And Saul sendeth unto Jesse, saying, `Let David, I pray thee, stand before me, for he hath found grace in mine eyes.'

23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

And it hath come to pass, in the spirit of God being on Saul, that David hath taken the harp, and played with his hand, and Saul hath refreshment and gladness, and the spirit of sadness hath turned aside from off him.