1 Т огава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

Now the Lord said to Samuel, “How long will you mourn for Saul, seeing I have rejected him from reigning over Israel? Fill your horn with oil, and go; I am sending you to Jesse the Bethlehemite. For I have provided Myself a king among his sons.”

2 А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

And Samuel said, “How can I go? If Saul hears it, he will kill me.” But the Lord said, “Take a heifer with you, and say, ‘I have come to sacrifice to the Lord.’

3 и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

Then invite Jesse to the sacrifice, and I will show you what you shall do; you shall anoint for Me the one I name to you.”

4 И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

So Samuel did what the Lord said, and went to Bethlehem. And the elders of the town trembled at his coming, and said, “Do you come peaceably?”

5 И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

And he said, “Peaceably; I have come to sacrifice to the Lord. Sanctify yourselves, and come with me to the sacrifice.” Then he consecrated Jesse and his sons, and invited them to the sacrifice.

6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

So it was, when they came, that he looked at Eliab and said, “Surely the Lord ’s anointed is before Him!”

7 Н о Господ каза на Самуила. Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

But the Lord said to Samuel, “Do not look at his appearance or at his physical stature, because I have refused him. For the Lord does not see as man sees; for man looks at the outward appearance, but the Lord looks at the heart.”

8 Т огава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а Самуил каза: И тогова не е избрал Господ.

So Jesse called Abinadab, and made him pass before Samuel. And he said, “Neither has the Lord chosen this one.”

9 Т огава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

Then Jesse made Shammah pass by. And he said, “Neither has the Lord chosen this one.”

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

Thus Jesse made seven of his sons pass before Samuel. And Samuel said to Jesse, “The Lord has not chosen these.”

11 Т огава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата догде не дойде тук.

And Samuel said to Jesse, “Are all the young men here?” Then he said, “There remains yet the youngest, and there he is, keeping the sheep.” And Samuel said to Jesse, “Send and bring him. For we will not sit down till he comes here.”

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

So he sent and brought him in. Now he was ruddy, with bright eyes, and good-looking. And the Lord said, “Arise, anoint him; for this is the one!”

13 Т огава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

Then Samuel took the horn of oil and anointed him in the midst of his brothers; and the Spirit of the Lord came upon David from that day forward. So Samuel arose and went to Ramah. A Distressing Spirit Troubles Saul

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

But the Spirit of the Lord departed from Saul, and a distressing spirit from the Lord troubled him.

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

And Saul’s servants said to him, “Surely, a distressing spirit from God is troubling you.

16 з атова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

Let our master now command your servants, who are before you, to seek out a man who is a skillful player on the harp. And it shall be that he will play it with his hand when the distressing spirit from God is upon you, and you shall be well.”

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

So Saul said to his servants, “Provide me now a man who can play well, and bring him to me.”

18 Т огава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

Then one of the servants answered and said, “Look, I have seen a son of Jesse the Bethlehemite, who is skillful in playing, a mighty man of valor, a man of war, prudent in speech, and a handsome person; and the Lord is with him.”

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

Therefore Saul sent messengers to Jesse, and said, “Send me your son David, who is with the sheep.”

20 И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех вино, и едно яре, та го прати на Саула със сина си Давида.

And Jesse took a donkey loaded with bread, a skin of wine, and a young goat, and sent them by his son David to Saul.

21 И Давид дойде пре Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец.

So David came to Saul and stood before him. And he loved him greatly, and he became his armorbearer.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

Then Saul sent to Jesse, saying, “Please let David stand before me, for he has found favor in my sight.”

23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

And so it was, whenever the spirit from God was upon Saul, that David would take a harp and play it with his hand. Then Saul would become refreshed and well, and the distressing spirit would depart from him.