1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Oh, give thanks to the Lord! Call upon His name; Make known His deeds among the peoples!

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing to Him, sing psalms to Him; Talk of all His wondrous works!

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Glory in His holy name; Let the hearts of those rejoice who seek the Lord!

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Seek the Lord and His strength; Seek His face evermore!

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Remember His marvelous works which He has done, His wonders, and the judgments of His mouth,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

O seed of Abraham His servant, You children of Jacob, His chosen ones!

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

He is the Lord our God; His judgments are in all the earth.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

He remembers His covenant forever, The word which He commanded, for a thousand generations,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

The covenant which He made with Abraham, And His oath to Isaac,

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

And confirmed it to Jacob for a statute, To Israel as an everlasting covenant,

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Saying, “To you I will give the land of Canaan As the allotment of your inheritance,”

12 К огато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

When they were few in number, Indeed very few, and strangers in it.

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

When they went from one nation to another, From one kingdom to another people,

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

He permitted no one to do them wrong; Yes, He rebuked kings for their sakes,

15 К ато каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

Saying, “Do not touch My anointed ones, And do My prophets no harm.”

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

Moreover He called for a famine in the land; He destroyed all the provision of bread.

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

He sent a man before them— Joseph— who was sold as a slave.

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

They hurt his feet with fetters, He was laid in irons.

19 Д окато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Until the time that his word came to pass, The word of the Lord tested him.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

The king sent and released him, The ruler of the people let him go free.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

He made him lord of his house, And ruler of all his possessions,

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

To bind his princes at his pleasure, And teach his elders wisdom.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Israel also came into Egypt, And Jacob dwelt in the land of Ham.

24 Г дето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

He increased His people greatly, And made them stronger than their enemies.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

He turned their heart to hate His people, To deal craftily with His servants.

26 П рати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

He sent Moses His servant, And Aaron whom He had chosen.

27 К оито извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

They performed His signs among them, And wonders in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.

He sent darkness, and made it dark; And they did not rebel against His word.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

He turned their waters into blood, And killed their fish.

30 З емята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

Their land abounded with frogs, Even in the chambers of their kings.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

He spoke, and there came swarms of flies, And lice in all their territory.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

He gave them hail for rain, And flaming fire in their land.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

He struck their vines also, and their fig trees, And splintered the trees of their territory.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

He spoke, and locusts came, Young locusts without number,

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

And ate up all the vegetation in their land, And devoured the fruit of their ground.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

He also destroyed all the firstborn in their land, The first of all their strength.

37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

He also brought them out with silver and gold, And there was none feeble among His tribes.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egypt was glad when they departed, For the fear of them had fallen upon them.

39 Р азпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

He spread a cloud for a covering, And fire to give light in the night.

40 Т е поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

The people asked, and He brought quail, And satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

He opened the rock, and water gushed out; It ran in the dry places like a river.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

For He remembered His holy promise, And Abraham His servant.

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

He brought out His people with joy, His chosen ones with gladness.

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

He gave them the lands of the Gentiles, And they inherited the labor of the nations,

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

That they might observe His statutes And keep His laws. Praise the Lord!