1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

Then Paul, looking earnestly at the council, said, “Men and brethren, I have lived in all good conscience before God until this day.”

2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

And the high priest Ananias commanded those who stood by him to strike him on the mouth.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

Then Paul said to him, “God will strike you, you whitewashed wall! For you sit to judge me according to the law, and do you command me to be struck contrary to the law?”

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

And those who stood by said, “Do you revile God’s high priest?”

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

Then Paul said, “I did not know, brethren, that he was the high priest; for it is written, ‘You shall not speak evil of a ruler of your people.’ ”

6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

But when Paul perceived that one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, “Men and brethren, I am a Pharisee, the son of a Pharisee; concerning the hope and resurrection of the dead I am being judged!”

7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

And when he had said this, a dissension arose between the Pharisees and the Sadducees; and the assembly was divided.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

For Sadducees say that there is no resurrection—and no angel or spirit; but the Pharisees confess both.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

Then there arose a loud outcry. And the scribes of the Pharisees’ party arose and protested, saying, “We find no evil in this man; but if a spirit or an angel has spoken to him, let us not fight against God.”

10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

Now when there arose a great dissension, the commander, fearing lest Paul might be pulled to pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him by force from among them, and bring him into the barracks. The Plot Against Paul

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

But the following night the Lord stood by him and said, “Be of good cheer, Paul; for as you have testified for Me in Jerusalem, so you must also bear witness at Rome.”

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

And when it was day, some of the Jews banded together and bound themselves under an oath, saying that they would neither eat nor drink till they had killed Paul.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

Now there were more than forty who had formed this conspiracy.

14 Т е дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

They came to the chief priests and elders, and said, “We have bound ourselves under a great oath that we will eat nothing until we have killed Paul.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Now you, therefore, together with the council, suggest to the commander that he be brought down to you tomorrow, as though you were going to make further inquiries concerning him; but we are ready to kill him before he comes near.”

16 Н о Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

So when Paul’s sister’s son heard of their ambush, he went and entered the barracks and told Paul.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

Then Paul called one of the centurions to him and said, “Take this young man to the commander, for he has something to tell him.”

18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

So he took him and brought him to the commander and said, “Paul the prisoner called me to him and asked me to bring this young man to you. He has something to say to you.”

19 ( А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

Then the commander took him by the hand, went aside, and asked privately, “What is it that you have to tell me?”

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

And he said, “The Jews have agreed to ask that you bring Paul down to the council tomorrow, as though they were going to inquire more fully about him.

21 Н о ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

But do not yield to them, for more than forty of them lie in wait for him, men who have bound themselves by an oath that they will neither eat nor drink till they have killed him; and now they are ready, waiting for the promise from you.”

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

So the commander let the young man depart, and commanded him, “Tell no one that you have revealed these things to me.” Sent to Felix

23 Т огава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

And he called for two centurions, saying, “Prepare two hundred soldiers, seventy horsemen, and two hundred spearmen to go to Caesarea at the third hour of the night;

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

and provide mounts to set Paul on, and bring him safely to Felix the governor.”

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

He wrote a letter in the following manner:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

Claudius Lysias, To the most excellent governor Felix: Greetings.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

This man was seized by the Jews and was about to be killed by them. Coming with the troops I rescued him, having learned that he was a Roman.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

And when I wanted to know the reason they accused him, I brought him before their council.

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

I found out that he was accused concerning questions of their law, but had nothing charged against him deserving of death or chains.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

And when it was told me that the Jews lay in wait for the man, I sent him immediately to you, and also commanded his accusers to state before you the charges against him. Farewell.

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

Then the soldiers, as they were commanded, took Paul and brought him by night to Antipatris.

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

The next day they left the horsemen to go on with him, and returned to the barracks.

33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

When they came to Caesarea and had delivered the letter to the governor, they also presented Paul to him.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

And when the governor had read it, he asked what province he was from. And when he understood that he was from Cilicia,

35 Щ е те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

he said, “I will hear you when your accusers also have come.” And he commanded him to be kept in Herod’s Praetorium.