1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

Then Paul, gazing earnestly at the council (Sanhedrin), said, Brethren, I have lived before God, doing my duty with a perfectly good conscience until this very day '> as a citizen, a true and loyal Jew].

2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

At this the high priest Ananias ordered those who stood near him to strike him on the mouth.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

Then Paul said to him, God is about to strike you, you whitewashed wall! Do you sit as a judge to try me in accordance with the Law, and yet in defiance of the Law you order me to be struck?

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

Those who stood near exclaimed, Do you rail at and insult the high priest of God?

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

And Paul said, I was not conscious, brethren, that he was a high priest; for the Scripture says, You shall not speak ill of a ruler of your people.

6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

But Paul, when he perceived that one part of them were Sadducees and the other part Pharisees, cried out to the council (Sanhedrin), Brethren, I am a Pharisee, a son of Pharisees; it is with regard to the hope and the resurrection of the dead that I am indicted and being judged.

7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

So when he had said this, an angry dispute arose between the Pharisees and the Sadducees; and the whole assemblage was divided.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

For the Sadducees hold that there is no resurrection, nor angel nor spirit, but the Pharisees declare openly and speak out freely, acknowledging them both.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

Then a great uproar ensued, and some of the scribes of the Pharisees’ party stood up and thoroughly fought the case, and declaring, We find nothing evil or wrong in this man. But if a spirit or an angel spoke to him—? Let us not fight against God!

10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

And when the strife became more and more tense and violent, the commandant, fearing that Paul would be torn in pieces by them, ordered the troops to go down and take him forcibly from among them and conduct him back into the barracks.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

And following night the Lord stood beside Paul and said, Take courage, Paul, for as you have borne faithful witness concerning Me at Jerusalem, so you must also bear witness at Rome.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

Now when daylight came, the Jews formed a plot and bound themselves by an oath and under a curse neither to eat nor drink till they had done away with Paul.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

There were more than forty, who formed this conspiracy.

14 Т е дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

And they went to the chief priests and elders, saying, We have strictly bound ourselves by an oath and under a curse not to taste any food until we have slain Paul.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

So now you, along with the council (Sanhedrin), give notice to the commandant to bring down to you, as if you were going to investigate his case more accurately. But we are ready to slay him before he comes near.

16 Н о Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

But the son of Paul’s sister heard of their intended attack, and he went and got into the barracks and told Paul.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

Then Paul, calling in one of the centurions, said, Take this young man to the commandant, for he has something to report to him.

18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

So he took him and conducted him to the commandant and said, Paul the prisoner called me to him and requested me to conduct this young man to you, for he has something to report to you.

19 ( А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

The commandant took him by the hand, and going aside with him, asked privately, What is it that you have to report to me?

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

And he replied, The Jews have agreed to ask you to bring Paul down to the council (Sanhedrin) tomorrow, as if intending to examine him more exactly.

21 Н о ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

But do not yield to their persuasion, for more than forty of their men are lying in ambush waiting for him, having bound themselves by an oath and under a curse neither to eat nor drink till they have killed him; and even now they are all ready, waiting for your promise.

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

So the commandant sent the youth away, charging him, Do not disclose to anyone that you have given me this information.

23 Т огава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

Then summoning two of the centurions, he said, Have two hundred footmen ready by the third hour of the night (about 9: 00 p. m.) to go as far as Caesarea, with seventy horsemen and two hundred spearmen.

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

Also provide beasts for mounts for Paul to ride, and bring him in safety to Felix the governor.

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

And he wrote a letter having this message:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

Claudius Lysias sends greetings to His Excellency Felix the governor.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

This man was seized by the Jews, and was about to be killed by them when I came upon them with the troops and rescued him, because I learned that he is a Roman citizen.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

And wishing to know the exact accusation which they were making against him, I brought him down before their council (Sanhedrin),

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

I found that he was charged in regard to questions of their own law, but he was accused of nothing that would call for death or for imprisonment.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

when it was pointed out to me that there would be a conspiracy against the man, I sent him to you immediately, directing his accusers also to present before you their charge against him.

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

So the soldiers, in compliance with their instructions, took Paul and conducted him during the night to Antipatris.

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

And the next day they returned to the barracks, leaving the mounted men to proceed with him.

33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

When these came to Caesarea and gave the letter to the governor, they also presented Paul before him.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

Having read the letter, he asked to what province belonged. When he discovered that he was from Cilicia,

35 Щ е те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

He said, I will hear your case fully when your accusers also have come. And he ordered that an eye be kept on him in Herod’s palace (the Praetorium).