1 А з съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man who has seen affliction under the rod of His wrath.
2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me and brought me into darkness and not light.
3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely He has turned away from me; His hand is against me all the day.
4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin has He worn out and made old; He has shattered my bones.
5 И здигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built up against me and surrounded me with bitterness, tribulation, and anguish.
6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He has caused me to dwell in dark places like those long dead.
7 О бгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He walled me in so that I cannot get out; He has weighted down my chain.
8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Even when I cry and shout for help, He shuts out my prayer.
9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has enclosed my ways with hewn stone; He has made my paths crooked.
10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is to me like a bear lying in wait, and like a lion in secret places.
11 О тби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He has turned me off my ways and pulled me in pieces; He has made me desolate.
12 З апъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent His bow and set me as a mark for the arrow.
13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused the arrows of His quiver to enter into my heart.
14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have become a derision to all my people, and their singsong all the day.
15 Н асити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitterness; He has made me drink to excess and until drunken with wormwood.
16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has also broken my teeth with gravel (stones); He has covered me with ashes.
17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And You have bereaved my soul and cast it off far from peace; I have forgotten what good and happiness are.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I say, Perished is my strength and my expectation from the Lord.
19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
remember my affliction and my misery, my wandering and my outcast state, the wormwood and the gall.
20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul has them continually in remembrance and is bowed down within me.
21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда;
But this I recall and therefore have I hope and expectation:
22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is because of the Lord’s mercy and loving-kindness that we are not consumed, because His compassions fail not.
23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning; great and abundant is Your stability and faithfulness.
24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
The Lord is my portion or share, says my living being (my inner self); therefore will I hope in Him and wait expectantly for Him.
25 Б лаг е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The Lord is good to those who wait hopefully and expectantly for Him, to those who seek Him.
26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that one should hope in and wait quietly for the salvation (the safety and ease) of the Lord.
27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he should bear the yoke in his youth.
28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone uncomplaining and keeping silent, because has laid upon him.
29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth in the dust —there may yet be hope.
30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him give his cheek to the One Who smites him; let him be filled with reproach.
31 З ащото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not cast off forever!
32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
But though He causes grief, yet will He be moved to compassion according to the multitude of His loving-kindness and tender mercy.
33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For He does not willingly and from His heart afflict or grieve the children of men.
34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To trample and crush underfoot all the prisoners of the earth,
35 Д а се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
To turn aside and deprive a man of his rights before the face of the Most High or a superior,
36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
To subvert a man in his cause— the Lord does not approve.
37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he who speaks and it comes to pass, if the Lord has not authorized and commanded it?
38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Is it not out of the mouth of the Most High that evil and good both proceed ?
39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why does a living man sigh ? a man complain for the punishment of his sins?
40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us test and examine our ways, and let us return to the Lord!
41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our hearts and our hands to God in heaven:
42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and rebelled and You have not pardoned.
43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have covered Yourself with wrath and pursued and afflicted us; You have slain without pity.
44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered Yourself with a cloud so that no prayer can pass through.
45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.
You have made us offscouring and refuse among the nations.
46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have gaped at us and railed against us.
47 С трах и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and pitfall have come upon us, devastation and destruction.
48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eyes overflow with streams of tears because of the destruction of the daughter of my people.
49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eyes overflow continually and will not cease
50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Until the Lord looks down and sees from heaven.
51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eyes cause me grief at the fate of all the maidens of my city.
52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
I have been hunted down like a bird by those who were my enemies without cause.
53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They destroyed my life in the dungeon (pit) and cast a stone above me.
54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
The waters ran down on my head; I said, I am gone.
55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called upon Your name, O Lord, out of the depths of the dungeon.
56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You heard my voice: hide not Your ear at my prayer for relief.
57 П риближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You drew near on the day I called to You; You said, Fear not.
58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O Lord, You have pleaded the causes of my soul; You have rescued and redeemed my life!
59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O Lord, You have seen my wrong; judge and maintain my cause.
60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen all their vengeance, all their devices against me.
61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their reproach and revilings, O Lord, and all their devices against me—
62 Д умите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips and thoughts of my assailants are against me all day long.
63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Look at their sitting down and their rising up; I am their singsong.
64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Render to them a recompense, O Lord, according to the work of their hands.
65 Щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
You will give them hardness and blindness of heart; Your curse will be upon them.
66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
You will pursue and afflict them in anger and destroy them from under Your heavens, O Lord.