1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

And King David was old and advanced in years; they covered him with clothes, but he could not get warm.

2 З атова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

So his servants '> physicians] said to him, Let there be sought for my lord the king a young virgin, and let her wait on and be useful to the king; let her lie in your bosom, that my lord the king may get warm.

3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

So they sought a fair maiden through all the territory of Israel and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king.

4 Д евицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

The maiden was beautiful; and she waited on and nursed him. But the king had no intercourse with her.

5 Т огава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

Then Adonijah son of Haggith exalted himself, saying, I will be king. And he prepared for himself chariots and horsemen, with fifty men to run before him.

6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

David his father had never in his life displeased him by asking, Why have you done so? He was also a very attractive man and was born after Absalom.

7 Т ой се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

He conferred with Joab son of Zeruiah and with Abiathar the priest, and they followed Adonijah and helped him.

8 Н о свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

But Zadok the priest, Benaiah son of Jehoiada, Nathan the prophet, Shimei, Rei, and David’s mighty men did not side with Adonijah.

9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

Adonijah sacrificed sheep, oxen, and fatlings by the Stone of Zoheleth, which is beside En-rogel; and he invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah.

10 О баче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

But Nathan the prophet, Benaiah, the mighty men, and Solomon his brother he did not invite.

11 Т огава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

Then Nathan said to Bathsheba the mother of Solomon, Have you not heard that Adonijah, the son of Haggith, reigns and David our lord does not know it?

12 С ега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

Come now, let me advise you how to save your own life and your son Solomon’s.

13 И ди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

Go to King David and say, Did you not, my lord, O king, swear to your handmaid, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me, and he shall sit upon my throne? Why then does Adonijah reign?

14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

Behold, while you are still talking there with the king, I also will come in after you and confirm your words.

15 И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

So Bathsheba went in to the king in his chamber. Now the king was very old and feeble, and Abishag the Shunammite was ministering to.

16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

Bathsheba bowed and did obeisance to the king. The king said, What do you wish?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

And she said to him, My lord, you swore by the Lord your God to your handmaid, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me and sit upon my throne.

18 Н о сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

And now, behold, Adonijah is reigning, and, my lord the king, you do not know it.

19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

He has sacrificed oxen and fatlings and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons and Abiathar the priest and Joab the commander of the army. But he did not invite Solomon your servant.

20 Н о към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

Now, my lord O king, the eyes of all Israel are on you, to tell who shall sit on the throne of my lord the king after you.

21 И наче, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

Otherwise, when my lord the king shall sleep with his fathers, I and my son Solomon shall be counted as offenders.

22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

While she was still talking with the king, Nathan the prophet also came in.

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

The king was told, Here is Nathan the prophet. And when he came before the king, he bowed himself before him with his face to the ground.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

And Nathan said, My lord the king, have you said, Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne?

25 З ащото той слезе днес та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

He has gone this day and sacrificed oxen, fatlings, and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons, the captains of the host, and Abiathar the priest; and they eat and drink before him and say, Long live King Adonijah!

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

But me your servant, and Zadok the priest, and Benaiah son of Jehoiada, and your servant Solomon he has not invited.

27 О т господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

Is this done by my lord the king and you have not shown your servants who shall succeed my lord the king?

28 Т огава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

Then King David answered, Call Bathsheba. And she came into the king’s presence and stood before him.

29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

And the king took an oath and said, As the Lord lives, Who has redeemed my soul out of all distress,

30 н епременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

Even as I swore to you by the Lord, the God of Israel, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me, and he shall sit upon my throne in my stead—even so will I certainly do this day.

31 Т огава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

Bathsheba bowed with her face to the ground and did obeisance to the king and said, Let my lord King David live forever!

32 Т огава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

King David said, Call Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah son of Jehoiada. And they came before the king.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

The king told them, Take the servants of your lord and cause Solomon my son to ride on my own mule and bring him down to Gihon.

34 и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

And let Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there king over Israel. Then blow the trumpet and say, Long live King Solomon!

35 Т огава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

Then you shall come up after him, and he shall come and sit on my throne, for he shall be king in my stead; I have appointed him ruler over Israel and Judah.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

And Benaiah son of Jehoiada answered the king and said, Amen! May the Lord, the God of my lord the king, say so too.

37 К акто е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

As the Lord has been with my lord the king, even so may He be with Solomon and make his throne greater than the throne of my lord King David.

38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

So Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites went down and caused Solomon to ride upon King David’s mule and brought him to Gihon.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

Zadok the priest took a horn of oil out of the tent and anointed Solomon. They blew the trumpet and all the people said, Long live King Solomon!

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

All the people followed him; they played on pipes and rejoiced greatly, so that the earth with the joyful sound.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

And Adonijah and all the guests with him heard it as they finished feasting. When Joab heard the trumpet sound, he said, What does this uproar in the city mean?

42 Д окато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.

While he was still speaking, behold, Jonathan son of Abiathar the priest came. And Adonijah said, Come in, for you are a trustworthy man and bring good news.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

Jonathan replied, Adonijah, truly our lord King David has made Solomon king!

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

The king has sent him with Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Cherethites and the Pelethites, and they have caused him to ride upon the king’s mule.

45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king in Gihon; they have come up from there rejoicing, so the city resounds. This is the noise you heard.

46 П ри това, Соломон седна на престола на царството.

Solomon sits on the royal throne.

47 О свен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

Moreover, the king’s servants came to congratulate our lord King David, saying, May God make the name of Solomon better than your name and make his throne greater than your throne. And the king bowed himself upon the bed

48 Ц арят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

And said, Blessed be the Lord, the God of Israel, Who has granted me to see one of my offspring sitting on my throne this day.

49 Т огава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

And all the guests that were with Adonijah were afraid and rose up and went every man his way.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

And Adonijah feared because of Solomon, and arose and went and caught hold of the horns of the altar.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

And it was told Solomon, Behold, Adonijah fears King Solomon, for behold, he has caught hold of the horns of the altar, saying, Let King Solomon swear to me first that he will not slay his servant with the sword.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

Solomon said, If he will show himself to be a worthy man, not a hair of him shall fall to the ground; but if wickedness is found in him, he shall die.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

So King Solomon sent, and they brought Adonijah down from the altar. He came and bowed himself to King Solomon, and Solomon said to him, Go to your house.