1 О твори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

Open your doors, O Lebanon, that the fire may devour your cedars!

2 Р идай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

Wail, O fir tree and cypress, for the cedar has fallen, because the glorious and lofty trees are laid waste! Wail, O you oaks of Bashan, for the thick and inaccessible forest has in flames been felled!

3 Г ласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

A voice of the wailing of the shepherds, for their glory, the broad pasturage, is laid waste! A voice of the roaring of young lions, for the pride of the Jordan is ruined!

4 Т ака казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,

Thus says the Lord my God: Shepherd the flock for slaughter,

5 Ч иито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

Whose buyers or possessors slay them and hold themselves not guilty; and they who sell them say, Blessed be the Lord, for I have become rich! And their own shepherds neither pity nor spare them.

6 З атова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

For I will no more pity or spare the inhabitants of the land, says the Lord; but behold, I will deliver every man into his neighbor’s hand and into the hand of his king. And shall lay waste the land, and I will not deliver out of the hand.

7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

So I shepherded the flock of slaughter, truly the most miserable of sheep. And I took two staffs, the one I called Beauty or Grace and the other I called Bands or Union; and I fed and shepherded the flock.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

And I cut off the three shepherds in one month, for I was weary and impatient with them, and they also loathed me.

9 П осле рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

So I said, I will not be your shepherd. What is to die, let it die, and what is to be destroyed, let it be destroyed; and let the survivors devour one another’s flesh.

10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

And I took my staff, Beauty or Grace, and broke it in pieces to show that I was annulling the covenant or agreement which I had made with all the peoples.

11 И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

So the covenant was annulled on that day, and thus the most wretched of the flock and the traffickers in the sheep who were watching me knew (recognized and understood) that it was truly the word of the Lord.

12 Т огава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

And I said to them, If it seems just and right to you, give me my wages; but if not, withhold them. So they weighed out for my price thirty pieces of silver.

13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

And the Lord said to me, Cast it to the potter —the munificently sum at which I am priced by them! And I took the thirty pieces of silver and cast them to the potter in the house of the Lord.

14 Т огава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

Then I broke into pieces my other staff, Bands or Union, indicating that I was annulling the brotherhood between Judah and Israel.

15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

And the Lord said to me, Take up once more the implements of a worthless and wicked shepherd.

16 З ащото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

For behold, I will raise up a false shepherd in the land; the lost and perishing he will not miss or visit, the young and scattered he will not go to seek, the wounded and broken he will not heal, nor will he feed those that are sound and strong; but he will eat the flesh of the fat ones and break off their hoofs.

17 Г орко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

Woe to the worthless and foolish shepherd who deserts the flock! The sword shall smite his arm and his right eye; his arm shall be utterly withered and his right eye utterly blinded.