1 С лед това Господ каза на Моисея: Издялай се две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи плочи, които ти строши.

The Lord said to Moses, Cut two tables of stone like the first, and I will write upon these tables the words that were on the first tables, which you broke.

2 Б ъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

Be ready and come up in the morning to Mount Sinai, and present yourself there to Me on the top of the mountain.

3 Н о никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина: и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

And no man shall come up with you, neither let any man be seen throughout all the mountain; neither let flocks or herds feed before that mountain.

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

So Moses cut two tables of stone like the first, and he rose up early in the morning and went up on Mount Sinai, as the Lord had commanded him, and took in his hand two tables of stone.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

And the Lord descended in the cloud and stood with him there and proclaimed the name of the Lord.

6 Г оспод замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

And the Lord passed by before him, and proclaimed, The Lord! the Lord! a God merciful and gracious, slow to anger, and abundant in loving-kindness and truth,

7 К ойто пази милост за хиляди поколания, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

Keeping mercy and loving-kindness for thousands, forgiving iniquity and transgression and sin, but Who will by no means clear the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the children and the children’s children, to the third and fourth generation.

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

And Moses made haste to bow his head toward the earth and worshiped.

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

And he said, If now I have found favor and loving-kindness in Your sight, O Lord, let the Lord, I pray You, go in the midst of us, although it is a stiff-necked people, and pardon our iniquity and our sin, and take us for Your inheritance.

10 И Господ ме каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

And the Lord said, Behold, I lay down a covenant. Before all your people I will do marvels (wonders, miracles) such as have not been wrought or created in all the earth or in any nation; and all the people among whom you are shall see the work of the Lord; for it is a terrible thing that I will do with you.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

Observe what I command you this day. Behold, I drive out before you the Amorite, Canaanite, Hittite, Perizzite, Hivite, and Jebusite.

12 н о внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето, да не би да стане примка между вас.

Take heed to yourself, lest you make a covenant or mutual agreement with the inhabitants of the land to which you go, lest it become a snare in the midst of you.

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

But you shall destroy their altars, dash in pieces their pillars (obelisks, images), and cut down their Asherim;

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

For you shall worship no other god; for the Lord, Whose name is Jealous, is a jealous (impassioned) God,

15 В нимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;

Lest you make a covenant with the inhabitants of the land, and when they play the harlot after their gods and sacrifice to their gods and one invites you, you eat of his food sacrificed to idols,

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

And you take of their daughters for your sons, and their daughters play the harlot after their gods and make your sons play the harlot after their gods.

17 Д а не си направиш леяни богове.

You shall make for yourselves no molten gods.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

The Feast of Unleavened Bread you shall keep. Seven days you shall eat unleavened bread, as I commanded you, in the time of the month of Abib; for in the month of Abib you came out of Egypt.

19 В сичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

All the males that first open the womb among your livestock are Mine, whether ox or sheep.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

But the firstling of a donkey you shall redeem with a lamb or kid, and if you do not redeem it, then you shall break its neck. All the firstborn of your sons you shall redeem. And none of you shall appear before Me empty-handed.

21 Ш ест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

Six days you shall work, but on the seventh day you shall rest; even in plowing time and in harvest you shall rest.

22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

You shall observe the Feast of Weeks, the firstfruits of the wheat harvest, and the Feast of Ingathering at the year’s end.

23 Т ри пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

Three times in the year shall all your males appear before the Lord God, the God of Israel.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

For I will cast out the nations before you and enlarge your borders; neither shall any man desire your land when you go up to appear before the Lord your God three times in the year.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта,

You shall not offer the blood of My sacrifice with leaven; neither shall the sacrifice of the Feast of the Passover be left until morning.

26 Н ай-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

The first of the firstfruits of your ground you shall bring to the house of the Lord your God. You shall not boil a kid in his mother’s milk.

27 Т огава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

And the Lord said to Moses, Write these words, for after the purpose and character of these words I have made a covenant with you and with Israel.

28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.

Moses was there with the Lord forty days and forty nights; he ate no bread and drank no water. And he wrote upon the tables the words of the covenant, the Ten Commandments.

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бог.

When Moses came down from Mount Sinai with the two tables of the Testimony in his hand, he did not know that the skin of his face shone and sent forth beams by reason of his speaking with the Lord.

30 Н о Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

When Aaron and all the Israelites saw Moses, behold, the skin of his face shone, and they feared to come near him.

31 З а това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори на тях.

But Moses called to them; and Aaron and all the leaders of the congregation returned to him, and talked with them.

32 С лед това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

Afterward all the Israelites came near, and he gave them in commandment all the Lord had said to him in Mount Sinai.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

And when Moses had finished speaking with them, he put a veil on his face.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните, онова, което му беше заповядано.

But when Moses went in before the Lord to speak with Him, he took the veil off until he came out. And he came out and told the Israelites what he was commanded.

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

The Israelites saw the face of Moses, how the skin of it shone; and Moses put the veil on his face again until he went in to speak with God.