1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Then Eliphaz the Temanite answered and said,

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

If we venture to converse with you, will you be offended? Yet who can restrain himself from speaking?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Behold, you have instructed many, and you have strengthened the weak hands.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Your words have held firm him who was falling, and you have strengthened the feeble knees.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now it is come upon you, and you faint and are grieved; it touches you, and you are troubled and dismayed.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Is not your fear of God your confidence and the integrity and uprightness of your ways your hope?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Think, I beg of you: who, being innocent, ever perished? Or where were those upright and in right standing with God cut off?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

As I myself have seen, those who plow iniquity and sow trouble and mischief reap the same.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

By the breath of God they perish, and by the blast of His anger they are consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roaring of the lion and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions are broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

The old and strong lion perishes for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered abroad.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Now a thing was secretly brought to me, and my ear received a whisper of it.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Fear came upon me and trembling, which made all my bones shake.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up!

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

stood still, but I could not discern the appearance of it. A form was before my eyes; there was silence, and then I heard a voice, saying,

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Can mortal man be just before God, or be more right than He is? Can a man be pure before his Maker, or be more cleansed than He is?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Even in His servants He puts no trust or confidence, and His angels He charges with folly and error—

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

How much more those who dwell in houses (bodies) of clay, whose foundations are in the dust, who are crushed like the moth.

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Between morning and evening they are destroyed; without anyone noticing it they perish forever.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Is not their tent cord plucked up within them ? Do they not die, and that without wisdom?