1 Т огава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

And the Lord sent Nathan to David. He came and said to him, There were two men in a city, one rich and the other poor.

2 Б огатият имаше овци и говеда твърде много;

The rich man had very many flocks and herds,

3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.

But the poor man had nothing but one little ewe lamb which he had bought and brought up, and it grew up with him and his children. It ate of his own morsel, drank from his own cup, lay in his bosom, and was like a daughter to him.

4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

Now a traveler came to the rich man, and to avoid taking one of his own flock or herd to prepare for the wayfaring man who had come to him, he took the poor man’s lamb and prepared it for his guest.

5 Т огава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

Then David’s anger was greatly kindled against the man, and he said to Nathan, As the Lord lives, the man who has done this is a son of death.

6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.

He shall restore the lamb fourfold, because he did this thing and had no pity.

7 Т огава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

Then Nathan said to David, You are the man! Thus says the Lord, the God of Israel: I anointed you king of Israel, and I delivered you out of the hand of Saul.

8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

And I gave you your master’s house, and your master’s wives into your bosom, and gave you the house of Israel and of Judah; and if that had been too little, I would have added that much again.

9 З ащото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

Why have you despised the commandment of the Lord, doing evil in His sight? You have slain Uriah the Hittite with the sword and have taken his wife to be your wife. You have murdered him with the sword of the Ammonites.

10 С ега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

Now, therefore, the sword shall never depart from your house, because you have despised Me and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.

11 Т ака казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

Thus says the Lord, Behold, I will raise up evil against you out of your own house; and I will take your wives before your eyes and give them to your neighbor, and he shall lie with your wives in the sight of this sun.

12 З ащото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

For you did it secretly, but I will do this thing before all Israel and before the sun.

13 Т огава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

And David said to Nathan, I have sinned against the Lord. And Nathan said to David, The Lord also has put away your sin; you shall not die.

14 Н о понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

Nevertheless, because by this deed you have utterly scorned the Lord and given great occasion to the enemies of the Lord to blaspheme, the child that is born to you shall surely die.

15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

Then Nathan departed to his house. And the Lord struck the child that Uriah’s widow bore to David, and he was very sick.

16 Д авид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

David therefore besought God for the child; and David fasted and went in and lay all night on the floor.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

His older house servants arose and went to him to raise him up from the floor, but he would not, nor did he eat food with them.

18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

And on the seventh day the child died. David’s servants feared to tell him that the child was dead, for they said, While the child was yet alive, we spoke to him and he would not listen to our voices; will he then harm himself if we tell him the child is dead?

19 Н о Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

But when David saw that his servants whispered, he perceived that the child was dead. So he said to them, Is the child dead? And they said, He is.

20 Т огава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

Then David arose from the floor, washed, anointed himself, changed his apparel, and went into the house of the Lord and worshiped. Then he came to his own house, and when he asked, they set food before him, and he ate.

21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

Then his servants said to him, What is this that you have done? You fasted and wept while the child was alive, but when the child was dead, you arose and ate food.

22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

David said, While the child was still alive, I fasted and wept; for I said, Who knows whether the Lord will be gracious to me and let the child live?

23 Н о сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

But now he is dead; why should I fast? Can I bring him back again? I shall go to him, but he will not return to me.

24 С лед това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

David comforted Bathsheba his wife, and went to her and lay with her; and she bore a son, and she called his name Solomon. And the Lord loved;

25 и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.

He sent by the hand of Nathan the prophet, and called the boy’s name Jedidiah, because the Lord.

26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

Now Joab fought against Rabbah of the Ammonites and took the royal city.

27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

And Joab sent messengers to David and said, I have fought against Rabbah, and have taken the city of waters.

28 С ега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

Now therefore assemble the rest of the men, encamp against the city, and take it, lest I take the city, and it be called after my name.

29 З атова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

So David gathered all the men, went to Rabbah, fought against it, and took it.

30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

And he took the crown of their king from his head; the weight of it was a talent of gold, and in it were precious stones; and it was set on David’s head. And he brought forth exceedingly much spoil from the city.

31 И зведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

And he brought forth the people who were there, and put them to saws and iron threshing sledges and axes, and made them labor at the brickkiln. And he did this to all the Ammonite cities. Then and all the men returned to Jerusalem.