1 С ловото, което дойде към Еремия за всичките Юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис, и в страната Патрос, и рече:

The word that came to Jeremiah concerning all the Jews who were dwelling in the land of Egypt—at Migdol, at Tahpanhes, at Memphis—and in the country of Pathros, saying,

2 Т ака казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях,

Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: You have seen all the evil that I brought upon Jerusalem and upon all the cities of Judah; and see, this day they are a desolation and no man dwells in them

3 п оради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.

Because of the wickedness which they committed, provoking Me to anger in that they went to burn incense to serve other gods that they did not know—neither they, nor you, nor your fathers.

4 И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която аз мразя.

Yet I sent to you all My servants the prophets earnestly and persistently, saying, Oh, do not do this loathsome and shamefully vile thing that I hate and abhor!

5 Н о те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, та да не кадят на други богове.

But they did not listen and obey or submit and consent to turn from their wickedness and burn no incense to other gods.

6 З атова се изляха яростта Ми и гневът ми, и пламнаха в Юдовите градове и в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.

Therefore My wrath and My anger were poured out and were kindled in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem; and they became wasted and desolate, as it is this day.

7 С ега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял,

Therefore now thus says the Lord God of hosts, the God of Israel: Why do you commit this great evil against yourselves that will cut off from you man and woman, infant and weaned child, out of Judah, to leave yourselves with none remaining?

8 к ато Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи на света?

Why do you provoke Me to anger with the works (idols) of your own hands, burning incense to other gods in the land of Egypt, where you have come to dwell temporarily, that you might be cut off and become a curse and a reproach (an object of reviling and taunts) among all the nations of the earth?

9 З абравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?

Have you forgotten the wickedness of your fathers, the wickedness of the kings of Judah, the wickedness of their wives, your own wickedness, and the wickedness of your wives, which they committed in the land of Judah and in the streets of Jerusalem?

10 Т е и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.

They are not humbled (contrite, penitent, and bruised for their guilt and iniquities) even to this day, neither have they feared and revered nor walked in My law or My statutes which I set before you and before your fathers.

11 З атова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.

Therefore thus says the Lord of hosts, the God of Israel: Behold, I will set My face against you for evil—even to cut off all Judah.

12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.

And I will take away the remnant of Judah who have set their faces to come into the land of Egypt to dwell here temporarily, and they will all be consumed and will fall in the land of Egypt; they will be consumed by the sword and by famine. From the least even to the greatest, they shall die by the sword and by famine. And they will be a detestable thing, an astonishment, a curse, and a reproach (an object of horror, reviling, and taunts).

13 З ащото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,

For I will punish all the inhabitants of the land of Egypt as I have punished Jerusalem—by the sword, by famine, and by pestilence—

14 т ъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее, та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне, освен ония, които избягат.

So that none of the remnant of Judah who have come to the land of Egypt to dwell temporarily shall escape or survive or return to the land of Judah, to which they desire and lift up their souls to return to dwell there; for none shall return except fugitives.

15 Т огава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките Юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя отговориха на Еремия, като рекоха:

Then all the men who knew that their wives were burning incense to other gods, and all the women who stood by—a great assembly—even all the people who dwelt in Pathros in the land of Egypt, answered Jeremiah:

16 К олкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;

As for the word that you have spoken to us in the name of the Lord, we will not listen to or obey you.

17 н о непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.

But we will certainly perform every word of the vows we have made: to burn incense to the queen of heaven and to pour out drink offerings to her as we have done—we and our fathers, our kings and our princes—in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem; for then we had plenty of food and were well off and prosperous and saw no evil.

18 Н о откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

But since we stopped burning incense to the queen of heaven and pouring out drink offerings to her, we have lacked everything and have been consumed by the sword and by famine.

19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица, та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правехме й възлияния?

When we burned incense to the queen of heaven and poured out drink offerings to her, did we make cakes to represent and honor her and pour out drink offerings to her without our husbands?

20 Т огава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза:

Then Jeremiah said to all the people—to the men and to the women and to all the people who had given him that answer—

21 Н е спомни ли си Господ темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?

The incense that you burned in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem—you and your fathers, your kings and your princes, and the people of the land—did not the Lord remember and did it not come into His mind?

22 т ака щото Господ не можа вече да търпи мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.

The Lord could no longer endure the evil of your doings and the abominations which you have committed; because of them therefore has your land become a desolation and an waste and a curse, without inhabitants, as it is this day.

23 П онеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в заявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.

Because you have burned incense and because you have sinned against the Lord and have not obeyed the voice of the Lord or walked in His law and in His statutes and in His testimonies, therefore this evil has fallen upon you, as it is this day.

24 П ри това, Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.

Moreover, Jeremiah said to all the people, including all the women, Hear the word of the Lord, all you of Judah who are in the land of Egypt,

25 Т ака говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но и извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте обреците си, и изпълнявайте обреците си.

Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: You and your wives have both declared with your mouths and fulfilled it with your hands, saying, We will surely perform our vows that we have vowed to burn incense to the queen of heaven and to pour out drink offerings to her. then confirm your vows and perform your vows!

26 З атова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж в цялата Египетска земя, щото да казва: Заклевам се в живота на Господа Иеова!

Therefore hear the word of the Lord, all Judah who dwell in the land of Egypt: Behold, I have sworn by My great name, says the Lord, that My name shall no more be invoked by the mouth of any man of Judah in all the land of Egypt, saying, As the Lord God lives.

27 Е то, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад докле се довършат.

Behold, I am watching over them for evil and not for good; and all the men of Judah who are in the land of Egypt shall be consumed by the sword and by famine until there is an end of them and they are all destroyed.

28 А които избягнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се сбъдне, моето ли или тяхното.

Yet a small number who escape the sword shall return out of the land of Egypt to the land of Judah; and all the remnant of Judah who came to the land of Egypt to dwell temporarily shall know whose words shall stand, Mine or theirs.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло-

And this will be the sign to you, says the Lord, that I will punish you in this place, so that you may know that My words will surely stand against you for evil.

30 Т ака казва Господ: Ето, Аз ще предам Египетския цар Фараон Вафрий в ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора вавилонския цар, който искаше живота му.

Thus says the Lord: Behold, I will give Pharaoh Hophra king of Egypt into the hands of his enemies and into the hands of those who seek his life, just as I gave Zedekiah king of Judah into the hand of Nebuchadrezzar king of Babylon, who was his enemy and was seeking his life.