1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now when Jacob learned that there was grain in Egypt, he said to his sons, Why do you look at one another?

2 Р ече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

For, he said, I have heard that there is grain in Egypt; get down there and buy for us, that we may live and not die.

3 Т огава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So ten of Joseph’s brethren went to buy grain in Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

But Benjamin, Joseph’s brother, Jacob did not send with his brothers; for he said, Lest perhaps some harm or injury should befall him.

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

So the sons of Israel came to buy grain among those who came, for there was hunger and general lack of food in the land of Canaan.

6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

Now Joseph was the governor over the land, and he it was who sold to all the people of the land; and Joseph’s brothers came and bowed themselves down before him with their faces to the ground.

7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

Joseph saw his brethren and he recognized them, but he treated them as if he were a stranger to them and spoke roughly to them. He said, Where do you come from? And they replied, From the land of Canaan to buy food.

8 ( А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

Joseph knew his brethren, but they did not know him.

9 Т огава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

And Joseph remembered the dreams he had dreamed about them and said to them, You are spies and with unfriendly purpose you have come to observe the nakedness of the land.

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

But they said to him, No, my lord, but your servants have come to buy food.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

We are all one man’s sons; we are true men; your servants are not spies.

12 Н о той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

And he said to them, No, but you have come to see the nakedness of the land.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

But they said, Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; the youngest is today with our father, and one is not.

14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

And Joseph said to them, It is as I said to you, You are spies.

15 Е то как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

You shall be proved by this test: by the life of Pharaoh, you shall not go away from here unless your youngest brother comes here.

16 П ратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you and let him bring your brother, and you will be kept in prison, that your words may be proved whether there is any truth in you; or else by the life of Pharaoh you certainly are spies.

17 И ги постави под стража за три дена.

Then he put them all in custody for three days.

18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

And Joseph said to them on the third day, Do this and live! I reverence and fear God.

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

If you are true men, let one of your brothers be bound in your prison, but you go and carry grain for those weakened with hunger in your households.

20 п а ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

But bring your youngest brother to me, so your words will be verified and you shall live. And they did so.

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

And they said one to another, We are truly guilty about our brother, for we saw the distress and anguish of his soul when he begged us, and we would not hear. So this distress and difficulty has come upon us.

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

Reuben answered them, Did I not tell you, Do not sin against the boy, and you would not hear? Therefore, behold, his blood is required.

23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

But they did not know that Joseph understood them, for he spoke to them through an interpreter.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

And he turned away from them and wept; then he returned to them and talked with them, and took from them Simeon and bound him before their eyes.

25 Т огава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

Then Joseph commanded that their sacks be filled with grain, every man’s money be restored to his sack, and provisions be given to them for the journey. And this was done for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

They loaded their donkeys with grain and left.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

And as one of them opened his sack to give his donkey fodder at the lodging place, he caught sight of his money; for behold, it was in his sack’s mouth.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

And he said to his brothers, My money is restored! Here it is in my sack! And their hearts failed them and they were afraid and turned trembling one to another, saying, What is this that God has done to us?

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

When they came to Jacob their father in Canaan, they told him all that had befallen them, saying,

30 Р екоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

The man who is the lord of the land spoke roughly to us and took us for spies of the country.

31 Н о ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

And we said to him, We are true men, not spies.

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers with the same father; one is no more, and the youngest is today with our father in the land of Canaan.

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

And the man, the lord of the country, said to us, By this test I will know whether or not you are honest men: leave one of your brothers here with me and take grain for your famishing households and be gone.

34 п а ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

Bring your youngest brother to me; then I will know that you are not spies, but that you are honest men. And I will deliver to you your brother, and you may do business in the land.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

When they emptied their sacks, behold, every man’s parcel of money was in his sack! When both they and their father saw the bundles of money, they were afraid.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

And Jacob their father said to them, You have bereaved me! Joseph is not, and Simeon is not, and you would take Benjamin from me. All these things are against me!

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

And Reuben said to his father, Slay my two sons if I do not bring back to you. Deliver him into my keeping, and I will bring him back to you.

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

But said, My son shall not go down with you, for his brother is dead and he alone is left; if harm or accident should befall him on the journey you are to take, you would bring my hoary head down to Sheol (the place of the dead) with grief.