1 С лабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

As for the man who is a weak believer, welcome him, but not to criticize his opinions or pass judgment on his scruples or perplex him with discussions.

2 Е дин вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

One believe he may eat anything, while a weaker one eating to vegetables.

3 К ойто яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

Let not him who eats look down on or despise him who abstains, and let not him who abstains criticize and pass judgment on him who eats; for God has accepted and welcomed him.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Who are you to pass judgment on and censure another’s household servant? It is before his own master that he stands or falls. And he shall stand and be upheld, for the Master (the Lord) is mighty to support him and make him stand.

5 Н якой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

One man esteems one day as better than another, while another man esteems all days alike. Let everyone be fully convinced (satisfied) in his own mind.

6 К ойто пази деня, за Господа го пази;; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

He who observes the day, observes it in honor of the Lord. He also who eats, eats in honor of the Lord, since he gives thanks to God; while he who abstains, abstains in honor of the Lord and gives thanks to God.

7 З ащото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

None of us lives to himself, and none of us dies to himself

8 П онеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

If we live, we live to the Lord, and if we die, we die to the Lord. So then, whether we live or we die, we belong to the Lord.

9 З ащото Христос затова умря и оживя

For Christ died and lived again for this very purpose, that He might be Lord both of the dead and of the living.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Why do you criticize and pass judgment on your brother? Or you, why do you look down upon or despise your brother? For we shall all stand before the judgment seat of God.

11 З ащото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

For it is written, As I live, says the Lord, every knee shall bow to Me, and every tongue shall confess to God.

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

And so each of us shall give an account of himself to God.

13 К ато е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това

Then let us no more criticize and blame and pass judgment on one another, but rather decide and endeavor never to put a stumbling block or an obstacle or a hindrance in the way of a brother.

14 З ная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

I know and am convinced (persuaded) as one in the Lord Jesus, that nothing is essentially unclean (defiled and unholy in itself). But it is unclean (defiled and unholy) to anyone who thinks it is unclean.

15 З ащото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

But if your brother is being pained or his feelings hurt or if he is being injured by what you eat, you are no longer walking in love. Do not let what you eat hurt or cause the ruin of one for whom Christ died!

16 П рочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

Do not therefore let what seems good to you be considered an evil thing.

17 З ащото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

the kingdom of God is not a matter of food and drink, but instead it is righteousness (that state which makes a person acceptable to God) and peace and joy in the Holy Spirit.

18 П онеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

He who serves Christ in this way is acceptable and pleasing to God and is approved by men.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

So let us then definitely aim for and eagerly pursue what makes for harmony and for mutual upbuilding (edification and development) of one another.

20 З аради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

You must not, for the sake of food, undo and break down and destroy the work of God! Everything is indeed clean and pure, but it is wrong for anyone to hurt the conscience of others or to make them fall by what he eats.

21 Д обре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти,.

The right thing is to eat no meat or drink no wine, or if it makes your brother stumble or hurts his conscience or offends or weakens him.

22 В ярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Your personal convictions —exercise as in God’s presence, keeping them to yourself. Blessed (happy, to be envied) is he who has no reason to judge himself for what he approves.

23 Н о оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

But the man who has doubts (misgivings, an uneasy conscience) about eating, and then eats, stands condemned, because he is not true to his convictions and he does not act from faith. For whatever does not originate and proceed from faith is sin.