1 С лабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

Acepten al que es débil en la fe, pero no para juzgar sus opiniones.

2 Е дин вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

Uno tiene fe en que puede comer de todo, pero el que es débil sólo come legumbres.

3 К ойто яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

El que come no desprecie al que no come, y el que no come no juzgue al que come, porque Dios lo ha aceptado.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

¿Quién eres tú para juzgar al criado (siervo) de otro ? Para su propio amo (señor) está en pie o cae. En pie se mantendrá, porque poderoso es el Señor para sostenerlo en pie.

5 Н якой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

Uno juzga que un día es superior a otro, otro juzga iguales todos los días. Cada cual esté plenamente convencido según su propio sentir (su propia mente).

6 К ойто пази деня, за Господа го пази;; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

El que guarda cierto día, para el Señor lo guarda. El que come, para el Señor come, pues da gracias a Dios; y el que no come, para el Señor se abstiene, y da gracias a Dios.

7 З ащото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

Porque ninguno de nosotros vive para sí mismo, y ninguno muere para sí mismo.

8 П онеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Pues si vivimos, para el Señor vivimos, y si morimos, para el Señor morimos. Por tanto, ya sea que vivamos o que muramos, del Señor somos.

9 З ащото Христос затова умря и оживя

Porque para esto Cristo murió y resucitó, para ser Señor tanto de los muertos como de los vivos.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Pero tú, ¿por qué juzgas a tu hermano? O también, tú, ¿por qué desprecias a tu hermano? Porque todos compareceremos ante el tribunal de Dios.

11 З ащото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

Porque está escrito: “ Vivo yo, dice el Señor, que ante Mi se doblara toda rodilla, y toda lengua alabara a Dios.”

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

De modo que cada uno de nosotros dará a Dios cuenta de sí mismo.

13 К ато е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това

Por tanto, ya no nos juzguemos los unos a los otros, sino más bien decidan esto: no poner obstáculo o piedra de tropiezo al hermano.

14 З ная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Yo sé, y estoy convencido en el Señor Jesús, de que nada es inmundo en sí mismo; pero para el que estima que algo es inmundo, para él lo es.

15 З ащото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

Porque si por causa de la comida tu hermano se entristece, ya no andas conforme al amor. No destruyas con tu comida a aquél por quien Cristo murió.

16 П рочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

Por tanto, no permitan que se hable mal de lo que para ustedes es bueno.

17 З ащото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

Porque el reino de Dios no es comida ni bebida, sino justicia y paz y gozo en el Espíritu Santo.

18 П онеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

Porque el que de esta manera sirve a Cristo, es aceptable a Dios y aprobado por los hombres.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

Así que procuremos lo que contribuye a la paz y a la edificación mutua.

20 З аради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

No destruyas la obra de Dios por causa de la comida. En realidad, todas las cosas son limpias, pero son malas para el hombre que escandaliza (que ofende) a otro al comer.

21 Д обре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти,.

Es mejor no comer carne, ni beber vino, ni hacer nada en que tu hermano tropiece (se ofenda).

22 В ярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

La fe que tú tienes, ten la conforme a tu propia convicción delante de Dios. Dichoso el que no se condena a sí mismo en lo que aprueba.

23 Н о оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

Pero el que duda, si come se condena, porque no lo hace por fe. Todo lo que no procede de fe, es pecado.