1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Acuérdate, oh Señor, de lo que nos ha sucedido; Mira y ve nuestro oprobio.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Nuestra heredad ha pasado a extraños, Nuestras casas a extranjeros.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Hemos quedado huérfanos, sin padre, Nuestras madres, como viudas.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Por el agua que bebemos tenemos que pagar, Nuestra leña nos llega por precio.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Sobre nuestros cuellos están nuestros perseguidores; No hay descanso para nosotros, estamos agotados.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

A Egipto y a Asiria nos hemos sometido Para saciarnos de pan.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, ya no existen, Y nosotros cargamos con sus iniquidades.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Esclavos dominan sobre nosotros, No hay quien nos libre de su mano.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas conseguimos nuestro pan, Enfrentándonos a la espada en el desierto.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nuestra piel quema como un horno, A causa de los ardores del hambre.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Violaron a las mujeres en Sion, A las vírgenes en las ciudades de Judá.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Los príncipes fueron colgados de sus manos, Los rostros de los ancianos no fueron respetados.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Los jóvenes trabajaron en el molino, Y los muchachos cayeron bajo el peso de la leña.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Los ancianos han dejado de estar a las puertas de la ciudad, Los jóvenes de su música.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Ha cesado el gozo de nuestro corazón, Se ha convertido en duelo nuestra danza.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Ha caído la corona de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, pues hemos pecado!

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

Por esto está abatido nuestro corazón, Por estas cosas se nublan nuestros ojos,

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Porque el Monte Sion está asolado; Las zorras merodean en él.

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Pero Tú, oh Señor, reinas para siempre, Tu trono permanece de generación en generación.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

¿Por qué Te olvidas para siempre de nosotros, Y nos abandonas a perpetuidad ?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Restáuranos a Ti, oh Señor, y seremos restaurados; Renueva nuestros días como antaño,

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

A no ser que nos hayas desechado totalmente, Y estés enojado en gran manera contra nosotros.