1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió entonces Job:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

“He oído muchas cosas como éstas; Consoladores molestos son todos ustedes.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

¿ No hay fin a las palabras vacías ? ¿O qué te provoca para que así respondas?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

Yo también hablaría como ustedes, Si yo estuviera en su lugar. Podría recopilar palabras contra ustedes, Y mover ante ustedes la cabeza.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

Les podría alentar con mi boca, Y el consuelo de mis labios podría aliviar su dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Si hablo, mi dolor no disminuye, Y si callo, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Pero ahora El me ha agobiado; Tú has asolado toda mi compañía,

8 Н абръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Y me has llenado de arrugas Que en testigo se han convertido; Mi flacura se levanta contra mí, Testifica en mi cara.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su ira me ha despedazado y me ha perseguido, Contra mí El ha rechinado los dientes; Mi adversario aguza los ojos contra mí.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Han abierto contra mí su boca, Con injurias me han abofeteado; A una se han juntado contra mí.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Dios me entrega a los impíos, Y me echa en manos de los malvados.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Estaba yo tranquilo, y El me sacudió, Me agarró por la nuca y me hizo pedazos; También me hizo Su blanco.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Me rodean Sus flechas, Parte mis riñones sin compasión, Derrama por tierra mi hiel.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Abre en mí brecha tras brecha; Me ataca como un guerrero.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

Sobre mi piel he cosido cilicio, Y he hundido en el polvo mi poder (mi cuerno).

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está enrojecido por el llanto, Y cubren mis párpados densa oscuridad,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

Aunque no hay violencia en mis manos, Y es pura mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¡Oh tierra, no cubras mi sangre, Y no deje de haber lugar para mi clamor!

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

Aun ahora mi testigo está en el cielo, Y mi defensor está en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

Mis amigos son mis escarnecedores; Mis ojos lloran a Dios.

21 Д ано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

¡Ah, si un hombre pudiera discutir con Dios Como un hombre con su vecino!

22 З ащото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

Pues cuando hayan pasado unos pocos años Me iré por el camino sin regreso.