1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

Los proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel:

2 З аписани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

Para aprender sabiduría e instrucción, Para discernir dichos profundos,

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

Para recibir instrucción en sabia conducta, Justicia, juicio y equidad;

4 З а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

Para dar a los simples prudencia, Y a los jóvenes conocimiento y discreción.

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

El sabio oirá y crecerá en conocimiento, Y el inteligente adquirirá habilidad,

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

Para entender proverbio y metáfora, Las palabras de los sabios y sus enigmas.

7 С трах от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

El temor del (La reverencia al) Señor es el principio de la sabiduría; Los necios desprecian la sabiduría y la instrucción. Peligro de las Malas Compañías

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

Oye, hijo mío, la instrucción de tu padre Y no abandones la enseñanza de tu madre;

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

Porque son guirnalda de gracia para tu cabeza, Y collares para tu cuello.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

Hijo mío, si los pecadores te quieren seducir, No consientas.

11 А ко рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

Si dicen: “Ven con nosotros, Pongámonos al asecho para derramar sangre, Sin causa asechemos al inocente,

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

Devorémoslos vivos como el Seol, Enteros, como los que descienden al abismo;

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

Hallaremos toda clase de preciadas riquezas, Llenaremos nuestras casas de botín;

14 Щ е хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

Echa tu suerte con nosotros, Todos tendremos una bolsa,”

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

Hijo mío, no andes en el camino con ellos. Aparta tu pie de su senda,

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

Porque sus pies corren hacia el mal, Y se apresuran a derramar sangre.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

Porque es en vano tender la red Ante los ojos de cualquier ave;

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

Pero ellos a su propia sangre asechan, Tienden lazo a sus propias vidas.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

Tales son los caminos de todo el que se beneficia por la violencia: Que quita la vida de sus poseedores. Habla la Sabiduría

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

La sabiduría clama en la calle, En las plazas alza su voz;

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

Clama en las esquinas de las calles concurridas; A la entrada de las puertas de la ciudad pronuncia sus discursos:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

“¿Hasta cuándo, oh simples, amarán la simpleza, Y los burladores se deleitarán en hacer burla, Y los necios aborrecerán el conocimiento ?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Vuélvanse a mi reprensión, Y derramaré mi espíritu sobre ustedes; Les haré conocer mis palabras.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Porque he llamado y han rehusado oír, He extendido mi mano y nadie ha hecho caso.

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

Han desatendido todo consejo mío Y no han deseado mi reprensión.

26 Т о аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

También yo me reiré de la calamidad de ustedes, Me burlaré cuando sobrevenga lo que temen,

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

Cuando venga como tormenta lo que temen Y su calamidad sobrevenga como torbellino, Cuando vengan sobre ustedes tribulación y angustia.

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Entonces me invocarán, pero no responderé; Me buscarán con diligencia, pero no me hallarán,

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

Porque odiaron el conocimiento, Y no escogieron el temor del Señor,

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

Ni quisieron aceptar mi consejo, Y despreciaron toda mi reprensión.

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

Comerán del fruto de su conducta, Y de sus propias artimañas se hartarán.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

Porque el desvío de los simples los matará, Y la complacencia de los necios los destruirá.

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

Pero el que me escucha vivirá seguro, Y descansará, sin temor al mal.”