1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 З аписани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 З а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 С трах от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 А ко рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Щ е хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 Т о аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.