1 ( По слав. 88). Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

2 З ащото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Т и каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:

4 Щ е утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 З ащото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните+ кой може да се уподоби Господу?

7 Б ог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 Г осподи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Т и владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Т и си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Т вои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

12 С евер и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Т и имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

14 П равда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Б лажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

17 З ащото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 П онеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.

19 Т огава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.

20 Н америх слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

21 Р ъката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

22 Н еприятелят няма да го изнудва, Нито предадения+ на нечестие ще го наскърби.

23 Н о Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Т оже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

26 Т ой ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

27 П ри това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.

28 В ечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.

29 С ъщо и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

30 Ч адата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

31 А ко престъпят+ повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми, -

32 Т огава ще накажа

33 Н о милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

34 Н яма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.

35 З а едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

36 Ч е потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

37 К ато луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Н о Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.

39 П огнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

40 С ъсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.

41 Р азграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

42 В ъзвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

43 О ще си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

44 Н аправил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

45 С ъкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

46 Д о кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 П омни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

48 К ой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Г де са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

50 П омни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,

51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.

52 Б лагословен да бъде Господ до века. Ами и амин!